Навършиха се 30 години от падането на комунистическия режим и идването на демократичните времена в България. В интернет пространството видях най-различни емоции, разпространени от българските граждани. Аз, разбира се, имам отношение, но не то е повод за настоящия ми коментар.
В 18:30 часа удобно заех своето място в кухнята. Започваше мега дербито на Европа. Ливърпул–Манчестър Сити. Носителят на Шампионска Лига срещу актуалния шампион на Англия. Лидерът срещу втория в класирането.
Стадион „Анфийлд“ се пръскаше по шевовете. Над 54 000 души на стадиона, както и десетки милиони пред своите телевизори, бяха готови за вълнуващия двубой. Така и стана. Ливърпул победи с 3:1. Мачът бе много динамичен, с множество опасности пред двете врати. Разбира се, не липсваха и спорни положения, които допълнително нагнетяваха обстановката. На трибуните се виждаха хора на различна възраст, пол и етнос. И всички те се бяха събрали за този спектакъл. Едно наистина вълнуващо дерби, за което дълго ще се говори.
Между двете полувремена имаше 15 минути пауза. Докато умувах какво мога да направя в този интервал реших да видя какво дават на другите канали. На съседния канал вървеше пряко излъчване на мача от родната „А” група между съставите на Витоша (Бистрица) и шампиона Лудогорец. Уж отново беше футбол, но беше някак различно.
Стадионът приличаше по-скоро на поляна, която се ползва за пасище на коне. Трибуни нямаше. Няколко големи стълба служеха за осветление. Седалки се забелязваха единствено зад вратата на сектор Г, около 100. Футболът бе слаб, бавен, муден, монотонен. Топката се разиграваше едвам-едвам. Резултатът беше 0:0 и напълно задоволяваше отбора домакин. Те, от своя страна, се възползваха максимално и при всяка една удобна ситуация започваха да лежат по терена. Всяко едно статично положение отнемаше поне 20-30 секунди, докато топката отново влезе в игра.
Върнах се на „Анфийлд“ и отново бях завладян от футболната игра. Игра, определяна като социален феномен, който кара хората да се влюбят в нея. Динамика, положения, креативност от всичките 22-ма души на терена. Една силна емоция от тези два гранда.
Замислих се, че по едно и също време вървят два мача, представяни от платените телевизионни канали.
Цената за месечния абонамент е около 7 лв и си зададох въпроса: „Какъв дял биха имали в отношение тези две футболни събития?“ Изглеждаха доста различни един от друг. Разликата бе чудовищна!
Като цяло това бе картинка в неделната вечер. 30 години от началото на демократичните времена в България и т.нар. Преход. Ако трябва да се върнем 30 години назад, трябва да си припомним, че в редиците на двата тогава водещи отбори имаше футболисти от различен калибър. За шампионът тогава ЦСКА, без тире, София личаха имената на Трифон Иванов, Христо Стоичков, Емил Костадинов, Дончо Донев, Любослав Пенев, водени от Димитър Пенев.
От своя страна, отборът на Левски беше представян от: Петър Михтарски, Георги Йорданов – Ламята, Петър Хубчев, Георги Донков, Илия Груев, Георги Славчев, Емил Спасов, Божидар Искренов – Гибона. Такива футболисти ни прославяха през онази 89-а година.
Разказах ви какъв беше двубоят в неделната вечер по българските терени и ви описах по същото това време какво се случва в Англия.
Как се е променила ситуацията в България и докъде сме стигнали след тези 30 години Преход – оставям да прецените сами…
