Националната конференция „Устойчиво финансиране на проекти за енергийна ефективност и ВЕИ“ постави на фокус риска за изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост. Той се проведе на 26 и 27 септември в хибриден формат. Организатори на форума са Центърът за енергийна ефективност ЕнеФект, aнгaжиpaн с oбщинcĸoтo eнepгийнo плaниpaнe у нас, Общинската мрежа за енергийна ефективност ЕкоЕнергия и Община Габрово.
В двудневното събитие се включиха представители на държавните и общински власти, на банкови институции, както и експерти и представители на неправителствения сектор. Проведена в навечерието на парламентарните избори и в обстановка на набираща сила енергийна криза, конференцията предложи пространство за координиране на действията на националните и местните власти с цел да се ускори реалното изпълнение на проектите за енергийна ефективност в полза на местните предприятия и гражданите. Вторият ден на събитието предложи примери за интелигентно финансиране на енергийната ефективност в Гърция и Чехия.
„Енергийната ефективност в днешния ден би следвало да бъде в челото на политическия и обществен дневен ред. Забавянето и неяснотата около очакваните реформи, от които зависи финансирането на проекти за устойчива енергия, излага на риск изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост и възпрепятства ускореното изпълнение на местни проекти за устойчива енергия с потенциал да ограничат негативните последици от кризата“, Драгомир Цанев, изпълнителен директор на ЕнЕфект.
Форумът отчете, че вече близо 100 общини са подписали декларацията в подкрепа на ускореното практическо приложение на политиките за енергийната ефективност. Предложенията в декларацията включват подготовката на законодателни промени и планови документи, които ще спомогнат за освобождаването на финансовите ресурси по Националния план за възстановяване и устойчивост и Европейските структурни и инвестиционни фондове; изготвянето на правилата за кандидатстване още преди освобождаването на финансирането; осигуряване на финансови механизми, чрез които общините и местният бизнес да получат достъп до кредитиране при преференциални условия; техническа помощ за администриране, професионално управление и контрол върху проектите; мащабна комуникационна кампания; постигане на реални резултати в реформата за финансова децентрализация на общините, за да провеждат те собствена политика за устойчива енергия.
Въпросът е дали успешно оползотворяваме финансирането от Европа, коментираха участниците и посочиха като проблем факта, че проектите следват ритъма на „старт“ и „стоп“, което затруднява устойчиво финансиране . То от своя страна е особено важно за изграждането и поддържането на екипи от специалисти за енергийното оптимизиране на сградния фонд.
„Реформите в сектора изискват нормативни промени, т.е. работещо Народно събрание. Общинските проекти за енергийна ефективност трябва да имат може бе не 100%, но по-висока степен на грантовост, за да не се товарят и без това тънките общински бюджети. От друга страна, при домакинствата трябва да се върви към намаляване на дела на грантовете и да се увеличи самоучастието“, коментира Ивайло Алексиев, изп. директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие.
Ключов доклад в първия ден на форума изнесе Магдалена Димитрова, държавен експерт в отдел „Програмиране“ на Главна дирекция „Оперативна програма околна среда“ в Министерството на околната среда и водите. Тя очерта инвестиционните приоритети и срокове за изпълнение на програмата за околна среда по основните направления: води, отпадъци, биологично разнообразие, риск и изменение на климата и въздух и посочи връзката им с проектите за енергийна ефективност на сградния фонд.
В представянето си тя набеляза и ключовите реформи в сектора: създаване на Национален фонд за декарбонизация; улесняване и повишаване на инвестициите в енергийна ефективност на многофамилните сгради; разработка на дефиниция и критерии за енергийна бедност на домакинствата; създаване на механизми за финансиране на проекти за енергийна ефективност и ВЕИ; обслужване на едно гише.
По темата за очакванията и инвестиционните потребности на местните власти Таня Христова, кмет на община Габрово и председател на ОМЕЕ ЕкоЕнергия, сподели:
„Дошъл е моментът да търсим по-комплексни решения за постигане на своите цели. Така могат да се допълват различни инициативи за осъществяване на зелените изменения, които се очакват от нас. Основната цел вече е подобряване на микроклимата в сградата, както и на сградния мениджмънт за най-ефективно използване на публичния ресурс.“
Тя призова към повече експериментиране и „пилотиране“ за създаване и прилагане на модели за различните категории общини.
В паралелни дискусии на конференцията бяха обсъдени темите за финансовите институции като ключови фактори за изпълнението на националните програми за подпомагане, ролята на общинските системи за енергиен мениджмънт и стандарти за привличане на пазарно финансиране, както и задачите пред националните и местните власти за осигуряване на възможност за ефективно реализиране на проекти за устойчива енергия.
Във втория ден на форума Иржи Карасек, директор на научно-изследователските дейности в реномирания енергиен мозъчен тръст SEVEn в Прага, представи своя опит в практическото приложение на ЕСКО схеми в публични сгради. Законовата рамка и финансирането на енергийни кооперативи в Гърция беше темата на доклада на Алис Коровеси, изпълнителен директор на INZEB /Атина/.
При закриването на конференцията „Устойчиво финансиране на проекти за енергийна ефективност и ВЕИ“ Драгомир Цанев посочи:
„Сега можем да кажем, че реформата, свързана с Националния фонд за декарбонизация, е поставена на по-стабилна основа. Особено за частния /жилищен/ сектор тя е най-важният инструмент за ускоряване на енергийната ефективност.“
На свой ред Марко Марков, старши финансов експерт по енергийна ефективност и възобновяема енергия в ECONOLER, коментира:
„Финансовите институции не чакат държавата, а действат, а това засилва конкуренцията и повишава качеството на услугите. Пазарът без намесата на държавата върви в правилната посока.“
