Тази година се навършват 107 години от боевете за равна Добруджа – събитие, заемащо ключово място в историята на България и Румъния, и в по-широкия контекст на Първата световна война. Този исторически период, често оцветен от национализъм и противопоставяне, предизвика значителни промени в политическите и териториалните картини на Европа. Въпреки това, в съвременната ера, отбелязването на тази годишнина често преминава без значително внимание, което поражда въпроси относно нашето възприятие и интерпретация на историята.
Тези исторически факти се разглеждат в статия от книгата на д-р инж. Румен Петков „Приятели на българската история“. В нея Румен Петков, доктор по история и писател, разкрива интересни събития от този период. Той обръща внимание на боевете за равна Добруджа не само като част от българо-румънските отношения, но и като интегрален елемент на глобалния конфликт на Първата световна война.
Публикуваме целия материал без редакторска намеса:
„Живеем във време, когато се навършват 107 години от боевете за равна Добруджа. Отбелязването на годишнината в страната върви доста вяло и смятам това за напълно очаквано. В досегашната ни история участието ни в тези събития е представяно по най-негативния възможен начин, като нашата армия, народ и правителство са изобразени единствено като злосторници. Всъщност това не е двустранна война, а част от глобалния конфликт, който е избухнал по политически, икономически и териториални претенции на основните европейски държави, и е наречен Световна война.
На 17.08.1916 г. Румъния подписва военна конвенция със страните от Съглашението и на 27.08. обявява война на Централните сили със задача да на-несе удар срещу австро-унгарските войски в Трансилвания и за действия срещу България, където е отправена Трета румънска армия под командва-нето на ген. Михай Аслан, която веднага започва да се съсредоточава по поречието на р. Дунав и в Добруджа. В стратегически план румънският Генерален щаб разчита много на новоприсъединените през 1913 г. градове Тутракан и Силистра, които да предпазват левия бряг на реката от настъп-лението на българите.
Царство България не прави изключение и приема предизвикателството с едничката цел да разреши националния ни въпрос и най-после да обедини изконните ни земи. Цар Фердинанд не може да остане безразличен към случващото се и решава най-накрая да заеме определена позиция, като обявява война на Румъния, за да си върне присвоените от власите земи. До 29.08.1916 г. руско-румънската армия овладява проходите и окупира Кронщад (дн. Брашов). Веднага след подписването на Букурещкия мирен договор през 1913 г. Тутракан е превърнат в солидна крепост, оборудвана по последната дума на фортификационното изкуство.
Крепостта е съставена от 15 форта и редути, разположени във формата на полудъга с главна отбранителна линия, предни позиции, втора отбранителна линия и изкуствени препятствия, съставляващи телени мрежи и вълчи ями. С гарнизон от 40 000 войника и 156 оръдия ген. Аслан представя крепостта като непревземаема, наричайки я:
„Моят малък Вердюн и всеки, който се опита да я превземе, ще се убоде.”
Въпреки това румънците настояват пред съюзниците си да бъдат подкрепени в Добруджа от две руски пехотни и една кавалерийска дивизия. Затова в помощ на Румъния е изпратен 47-и руски корпус под командването на ген. Андрей Зайончковски, като вместо руска пехотна дивизия, в него е включена една доброволческа сърбо-хърватска дивизия. Румънският план за военните действия предвижда на Добруджанския фронт да се водят отбранителни боеве, докато пристигнат руските войски, след което да за-почне настъпление към линията Русе – Варна. Пред перспективата за водене на военни действия срещу България, правителството на Румъния предприема драстични нехуманни действия спрямо българското население в Добруджа. Всички кметове, свещеници, учители, интелектуалци, търговци и земеделци са арестувани и насилствено заточени в молдовски лагери. Сред тях има жени и деца, както и представители на други народности в Добруджа – турци и германци. След тези издевателства Трета българска армия започва настъпателни действия на Северния фронт срещу Румъния.
Още на 27.08. румънската артилерия и пограничните им постове започват да обстрелват българската територия. На 30.08. ген. Тодор Кантарджиев, начело на Варненския укрепен пункт (ВУП), навлиза в Добруджанска територия и артилерийските подразделения влизат в единоборство с противника. Освен с. Кранево и Чауш кьой под български контрол на 31.08. се оказва и стратегическият жп мост при с. Мало Ботьово, Добричко. На 1.09. България обявява война на Румъния, заявявайки че иска да си върне изгубените изконни територии.
Боевете за равна Добруджа се явяват и начин за решаването на Добруджанския въпрос, възникнал още след края на Руско-турската война (1877-1878 г.), претърпял развитие в ущърб на България по време на Балканските войни (1912 -1913 г.). В тази война България търси реванш, защото се чувства предадена и от своите съседи, и от своите съюзници. Срещу вражеските сили е мобилизирана Трета българска армия под командването на ген. Стефан Тошев, веднага съставя план за настъпателни действия срещу Румъния. Призори на 2.09. частите на Трета българска армия навлизат в Добруджа. Съставения план за военните действия предвижда Софийската и Преславската дивизии, заедно с българо-германския отряд на майор Хамерщайн да превземат Тутраканската крепост, Конната дивизия да оперира в района между Силистра и Добрич, пазейки фланга на атакуващите Тутракан войски, а ген. Кантарджиев съвместно с бригадата от Бдинската дивизия да настъпи към района на Добрич. След овладяването на Тутраканската и
Силистренската крепост българският Генерален щаб предвижда настъплението на войските да се развие към Северна Добруджа, като те достигнат до делтата на р. Дунав.
На артилерията се възлага да прикрива направленията откъм североизточната граница на Южна Добруджа. За целта в състава й са привлечени балонните отделения от Западния фронт. Веднага след пристигането им, началника на артилерията на Русенския укрепен пункт издига змейковия балон „Солун”, за да води наблюдение върху движението на речните съдове и по левия бряг на р. Дунав и да засича цели.
След усилен двудневен марш, без да срещнат особена съпротива, артилерията на 4-та Преславска дивизия и 2-ри Шуменски тежък артилерийски полк (132 оръдия), заемат позиции пред Тутраканската крепост спрямо изградена съпротивителна линия на ген. м-р Константин Теодореску. Основната идея на плана е да се нанесе бърз изненадващ удар в центъра на отбраната и в последствие да се пробие фортовата линия. Успехът на атаката изцяло е заложен в уменията на артилерията. За осигуряване на по-добри артилерийски позиции пехотата се изнася в района на с. Дайдър (дн. Шуменци) и гребените, северно от него.
Полската артилерия има задачата да съпровожда пехотата и да поддържа настъплението на полковете. Запазването на тайната на замисъла за действие принуждава артилерията да маневрира и заема боен ред само в нощни условия, без да изпълнява огневи задачи до началото на атаката. Подготовката за предстоящия щурм не е достатъчна и командването на артилерията докладва, че не е в състояние да изпълни задачите си. Необходимостта от промяна на наблюдателните пунктове е наложителна, както и обобщаване на разузнавателни данни за противника от последните дни. Всичко това отлага настъплението за 5.09.
По това време частите на 19 румънска дивизия започват да се оттег-лят от Добрич като налагат терор над местното население. Осми приморски полк под командването на ген. л-т Тодор Кантарджиев и Шеста пехотна Бдинска дивизия на ген. м-р Христо Попов, окуражени от звъна на църковните камбани щурмуват и превземат града. На 5.09. в 6:30 ч. боевете при Тутракан започват с артилерийска подготовка на атаката. За целта балонните отделения се издигат в района на височината Меше махле (днес слято със с. Варненци) като КНП на артилерията, за да обслужват стрелбата.
Получаването на данни с голяма точност и своевременното въвеждане на корекциите от балоните осезаемо повишават качеството на артилерийската стрелба от батареите. След 30 мин. обстрел се преминава към стрелба на поражение с най-голяма интензивност, т. е. да се получи „барабанен огън”, в който взе¬мат участие всички батареи. Канонадата продължава до събарянето на редутите и окопите, по които трябва да премине българската пехота, и се пренася по изкуствените препятствия, за да осигури атаката „На нож!” Развоят на събитията налага на артилерията да започне „преграден” огън, изнесен на 200 метра зад атакуваните от нашите войски редути, завършвайки го на 400 метра зад общата линия. Веднага след заемане на укрепленията 120 мм гаубични батареи излизат напред, за да открият огън по втората отбранителна линия. Половинчасовата артилерийска подготовка е достатъчна за постигане на необходимите резултати.
Противникът на практика е сломен, а противниковата артилерия е без възможности за про-тивопоставяне. Това веднага дава отражение върху румънската пехота, ко-ято неорганизирано напуска предните окопи. В 08:10 ч. нашата започва щурм, изискващ съдействие от полската артилерия. Доброто взаимодей-ствие дава необходимите резултати и в рамките на един час в наши ръце падат и четирите форта на крепостта. На 6.09. след точния огън на артилерията, която унищожава преправата, свързваща крепостта със северния бряг на реката, 4-а Преславска дивизия атакува втората отбранителна линия и до 17:30 ч. овладява Тутракан.
В Добрич отбранителните боеве срещу руски, румънски и сръбски сили продължават. Нощта заварва вой-ниците в окопите, когато и за двете страни пристигат подкрепления. Утро-то на 6.09. изправя войските от ВУП пред атакуващите руско-румънски части, достигнали на 150-200 метра от позициите на предвидените за отбрана на Добрич поделения. 35-и Врачански полк се изнася напред, за да се изправи срещу левия фланг и поеме част от вражеския удар. Проведената съвместна контраатака „на нож” отбива напора на превъзхождащия противник. През нощта войските от ВУП, отбраняващи Добрич, са подсилени от артилерията на 35-и полк. На 7.09. се разиграват най-критичните за отбраната на града боеве. Въпреки очакванията на българското командване, че решителното сражение ще се проведе в участъка на войските от ВУП, пред Добрич, руският командващ ген. Зайончковски насочва основния си удар на запад, срещу бригадата с най-малко по количество артилерия – Шеста Бдинска дивизия.
За кратко време 35-и полк, който е подложен на унищожителна атака, претърпява сериозни загуби. За да се облекчи положението на 35-и полк, разположеният край село Осман факъ 36-ти пехотен Козлодуйски полк получава заповед да атакува във фланг настъпващата руска 61-ва дивизия, но на свой ред е подложен на изненадващ удар от страна на сърбо-хърватската доброволческа дивизия и е принуден да отстъпи, с което 35-и полк изпада в критична ситуация. След като вече е разбила превъзхождащите я руско-румънски части при гр. Тервел и селата Кочмар и Карапелит разположената на запад конница на ген. Иван Колев.
Без да дочака заповед от Щаба на армията, ген. Колев повежда своята Първа конна дивизия на 40 километров марш срещу фланга на сръбските части, като оставя слабо при-критие срещу руската 3-а кавалерийска дивизия. Бързия и смел преход на югоизток от с. Кочмар предотвратява неминуемата загуба и отстъплението от освободения Добрич. Конните батареи под командването на младия м-р Георги Векилски неуморно обслужват настъпващата кавалерия. В късния следобед на 7.09. край с. Голямо Чамурлий конната дивизия разгромява сърбохърватската дивизия и я принуждава да отстъпи в безпорядък. Това води до паника и сред руските части, разположени пред фронта на войските от ВУП, които също отстъпват на север. След пораженията при Тутракан и Добрич в началото на септември, руско-румънските войски, командвани от ген. Зайончковски, се оттеглят на предварително подготвената тройна отбранителна линия Расово – Кубадин – Тузла, дълга 72 км. Ген. м-р Кантарджиев на 12.09. предприема настъпателни действия, като развива фронта в две направления.
Дясната колона състояща се от 8-ми пех. Приморски полк, имащ в състава си 2 батареи, настъпва по пътя Добруджа – Чубан Куюсу. За дясно странично прикритие е назначена една батарея, прикриваща пътя Карлибейкьой – Герзалар – Касъмкьой. Турския 75-и Низамски полк, усилен с 3 немски 105 мм батареи, настъпва зад дясната колона на войските по линията Добрич – Хайданбей. Лявата колона (2 дружини, 4 оръдия) – по пътя к. 255 – с. Пчеларово – с. Касапли – к. 226. След отблъсването на слаби неприятелски части и двете колони заемат назначените обекти. Артилерията на лявата и дясната колона, заели к. 220 и 223, между селата Мусубей и Караагач към 14:00 ч. на 13.09. завързват усилен артилерийски двубой. Около 16:00 ч. противникът получава надмощие и предприема атака срещу левия фланг (к. 220).
Постепенно ентусиазмът на противника обхваща целия фронт, достигайки на 500 крачки от нашите позиции. Артилерийските ни части, благодарение на добрата си подготовка, запазват самообладание, посрещат настъпващите предни части на противника и със силен артилерийски огън го връщат на старите му позиции, създавайки условия за преследване. На 14.09. лявата колона, обслужвана от две тежки батареи, се насочва към Мусубей, с цел да съдейства на 6-а пех. Бдинска дивизия.
Рано сутринта на следващия ден Добричкия гарнизон, усилени с две турски батареи, в две колони продължават преследването на противника до смрачаване. На 16.09. в 05:20 ч. 3 батареи от 2-ри артилерийски полк заемат позиции за обстрел на фронта Кубадин – к. 147. В 07:00 ч. противникът открива артилерийски огън по тях, с което осуетява оформянето на бойния ред. На 17.09. двете батареи от лявата колона заемат височините между селата Софулар–Казичи. 75-и Низамски полк с едната си батарея съставляващ дясната колона заема височините на 4 км североизточно от Гювенлия, подготвяйки тежката си артилерия за атака на укрепена позиция.
Лошото време не дава възможност на 2-ро балонно отделение да се включи в бойните действия. Първото планирано нападение срещу укрепената Кубадинска по¬зиция се отменя за следващия ден защото, през нощта на 16.09. тежката артилерия не успява да заеме огневи позиции. На 17 септември през нощта артилерията на 37-ми Врачански полк се настанява на заповяданата отм. 137 по пътя Бешаул – Кубадин. Позиции в района заема и тежката немска артилерия. На 18.09. Трета армия с цялата си налична артилерия в 07:30 ч. започва артилерийска подготовка за атака, като обстрелва цялата позиция на противника, без да има приоритетно набелязани цели и предварително избран пункт за атаката, по който да се масира артилерийският огън. Разрушителната сила на полската артилерия по землените окопи се оказва доста слаба и неефективна, като не оправдава замислените резултати. Пехотата, съгласно съвместната тактика, очаква именно тази подготов¬ка на атаката от артилерията, след което трябва да из-лезе от окопите си и да настъпи.
На практика, след пренасяне на огъня от артилерията в дълбочина, пехотата се оказва на разстояние от порядъка на 2–2,5 км от предните позиции на противника и не може да предприеме на-падение. Нейните офицери оценяват ситуацията и не изпълняват катего-ричната заповед за атака в определеното време, като на своя отговорност я видоизменят и прехвърлят своите подразделения поетапно, разчитайки на придадената им артилерия и най-вече в моменти, когато вражеската е ангажирана в единоборство.
През този ден българската изстрелва голямо количество снаряди по цели от втора линия, без да се въвеждат необходимите корекции. На практика се оказва, че снарядите са попадали не по предназначение и не постигат очакваните резултати. На 19.09. в 06:00 ч. започва подготовката за нова атака, с цел да се завладеят позициите на противника, планирани за предния ден. В 07:45 ч. артилерията открива огън, без да променя предходната си организация, и дава същите резултати. Телените мрежи остават непроходими, а бойните припаси са изчерпани, на практика артилерията не може по никакъв начин да подкрепи планираната атака.
Поради силната съпротива от страна на противника пред фронта на 8-ма дивизия и подразделенията заемащи Добрич, както и стремителните контраатаки срещу 4-а и 1-ва дивизия, атаката на Кубадинската позиция не успява и през нощта на 19 срещу 20.09. българските подразделения се оттеглят на изходни позиции. Тук включването на балонното отделение оказва решаващо значение за успешното отразяване от артилерията на контраудара, предприет от руско-румънските войски на този участък от фронта.
На 21.09. румънците преминават в настъпление срещу 74-и турски полк и 1-ва българска кавалерийска дивизия. Артилерийската поддръжка на българските и немските батареи позволява на турските подразделения да отблъснат румънците. Неуспехът на първата атака на Кубадин не е заслуга на противника, а на липсата на организирано превъзходство на артилерийския огън.
От 25.09. до края на месеца пред фронта на армията настава сравнително затишие. На 1.10. сутринта противникът насочва главния си удар срещу конната дивизия и турския корпус, който е подсилен с една българска полска скорострелна (с. с.) батарея.
През следващите дни турските войски не издържат на натиска на противника и в пълен безпорядък започват отстъпление по шосето Амузачеа – Мустафа Ачи. Една немска 105 мм батарея под командването на ка-питан Хагендорф насочва двете си оръдия с възможност за обстрел източ-но и североизточно от с. Амузачеа.
Шести турски корпус тръгва от Байрам Дере за Мустафа Ачи през нощта с основния си състав и една полска с. с. батарея. Те трябва да заемат позиции не по-късно от 10:00 ч. сутринта на 4.10. Освен това през нощта за Мустафа Ачи тръгва от с. Каваклар една полска с. с. батарея, а от Кара Омур – две дълги 105 мм оръдия.
На 3 срещу 4.10. при с. Рахово българската армия постига пре-възходство над ру¬мънците, като ги принуждава да предприемат оттегляне на левия бряг на р. Дунав. По същото време на Северния фронт русите нас-тъпват срещу двата турски полка и принуждават цялата 25-а турска диви-зия да се оттегли през нощта в пълен безпорядък. Положението е овладяно след 5–6 ч. с помощта на изпратената за тази цел българска артилерия. На 5.10. българското командване разбира ,че турските батареи не могат да бъдат привлечени в бойни действия, защото са изстреляли боекомплектите.
Веднага щом балонните отделения донасят, че руско-румънските войски са заели отбранителни позиции, командващият Трета българска армия планира настъпление. Началната дата на планираното настъпление зависи само от пристигането на тежката артилерия от 217-а немска дивизия. От 7 до 19.10. на Кубадинската укрепена позиция пред фронта на армията крупни действия не се развиват. И двете страни се ограничават в разузнавания, патрулни схватки, артилерийска и пушечна стрелба между охраняващите части.
При атаката на укрепената позиция Кубадин – Топра Хисар е решено главният удар да се нанесе срещу Топра Хисар.
Този главен удар щабът на групата предвижда да бъде проведен от български и немски войски, пора-ди което войските от турския корпус трябва да бъдат изместени от пози-циите, в които се намират (срещу Топра Хисар). До това крайно рисковано разместване щабът на фелдмаршал Аугуст фон Макензен стига от извода, че в турските войски няма стиковка между пехота и артилерия, вследствие на което не може да се проведе успешна атака. Според изработения от него план за нападение главният удар се възлага на Източната група по посока на Топра Хисар, на 18 км западно от Черноморския бряг и толкова югоизточно от Кубадин, а Западната група да съдейства на този удар, като настъпи напред. Фронтът на Източната група е участък от 28 км – от с. Тузла до с. Аджемлар, а на Западната група – 34 км. За противника разузнавателните сведения донасят, че разполага със 132 дружини и 40 ескадрона, но за ар¬тилерията му не разполагат с никакви данни. Пристигането на 217-а немска дивизия и съпровождащата я тежка артилерия повдига още повече духа на българите. Турският корпус проявява по-слаба активност и напредва от 500–1000 крачки до 2 километра от своите позиции. Причината е в слабата поддръжка на артилерията, поради недостиг на снаряди.
Нощта срещу 19.10. преминава при пълно спокойствие. По позициите не се издава абсолютно никакъв звук или светлина. На 1-ва конна дивизия от 18.10. се предават за подсилване две полски артилерийски отделения от 1-ви тежък артилерийски полк, който трябва да съдействат планирано за овладяването на неприятелските позиции на к. 74 – с. Чаталар и к. 63–70 към с. Тузла. 150 мм с. с. гаубично отделение на майор Максимов с една от щатните батареи получава задача да фланкира окопите при к. 75. С другите две щатни батареи да обстрелва последователно окопите до к. 60 и северно от тях. След тяхното овладяване цялото отделение да съсредоточи огъня си по окопите на к. 74.
Полското с. с. отделение на майор Илиев да съдейства за изпълнение на задачите на отделението на майор Максимов, като насочи едната си ба-тарея към к. 75, а другите две батареи северно от к. 74. Главната задача на това отделение е да обстрелва живата сила, която се намира в окопите.
150 мм не с. с. отделение на майор Стоянов да насочи едната си бата-рея в окопите югозападно от к. 63, а другите две батареи северно от същата кота. 105 мм не с. с. (нескорострелна) дългоцевна батарея на капитан Панов да се насочи за анфилиране целите по посока к. 63–70 и след завладяване на к. 63 да прехвърли огъня си по окопите на к. 70. Полското с. с. отделение на подполковник Данев, една полска батарея и Втора конна оръдейна батарея да обстрелват неприятелската батарея северно от Татладжаку Маре, а с другите две батареи да съдейства на пехотата за овладяване на позициите при к. 63. 105 мм с. с. гаубична батарея на поручик Юст да следи и бие неприятелския военен флот както и да обстрелва цели, които не могат да бъдат поразени от другите батареи.
В подготвената нова атака на Кубадинската позиция от Трета българска армия (от Тузла на Черно море до Расова на р. Дунав) артилерията привлича балонните отделения. В 6:30 ч. сутринта съгласно заповедта на командващия българската артилерия Западната група с унищожителен барабанен огън по противниковите позиции започва артилерийската подготовка на атаката, а в 08:30 ч. стрелбата достига пълното си развитие. Към 10:00 ч. вследствие на артилерийската подготовка Софийската дивизия успява да достигне до 600–700 крачки от предната позиция на противника при негов много силен отпор.
В Топра Хисар се издига черният дим от пръсканията на снарядите, а в цялото пространство до морето се вдигат големи облаци прах от съ¬борените сгради и запалените копи сено и слама. Не така стои ситуацията в организацията на Конната дивизия. Сутрешната мъгла създава предпоставки за отменяне на планираната атака, едва след вдигането и артилерията започва обстрел съгласно предварителния план. С най-голямо нетърпение се очаква всички да видят последиците от артилерийския огън. Всяка престрелка се провежда с рядък огън, който засилва темпа си в самия й завършек.
Това дава повод на командващия кавалерията да отправи въпрос към командващия артилерията кога ще започне стрелбата на поражение. В отговор се получава, че батареите отдавна изпълняват този вид стрелба и трябва да се премине към настъпление, защото снарядите са на привършване. Този отговор създава голямо напрежение в щаба на дивизията, тъй като слабата ефективност на артилерията е видима, особенно съпоставена с картината, която се наблюдава с невъоръжено око в Топра Хисар. Следват заповеди за настъпление към началниците на участъци, които не се изпълняват. Неприятелският артилерийски огън подсказва, че противникът не е омаломощен, а пехотата не мърда от окопите.
Щабът напуска наблюдателния пункт, а на артилерията е заповядано да посрещне и спре настъплението на противника. Още в 02:00 ч. на 20.10. противникът предприема нощна настъпателна операция спрямо Западната група. Полковете на Софийската дивизия и дружини от Търновския полк с ураганен огън на батареите силно разколебават противника, а стремителното нападение на търновци създава паника сред отстъпващите. Командването на турския корпус не се възползва от дезорганизираното отстъпление и спира напредването на корпуса, като заявява, че предприема провеждането на артилерийска подготовка.
В Източната група 35-и Врачански и 36-и Козлодуйски полк поради непълноценното използване на артилерията достигат на позициите едва към 11:00 часа. През нощта 2-ри тежък артилерийски полк от Източната група се изнася и заема позиция напред в северна посока, за да осигурява с огъня си Конната дивизия при овладаването на височините северно от пътя с. Текиргьол – с. Абдула, а с по-малка част от състава си да съдейства на Бригада Боде и 217-а немска дивизия за разбиването на противника. Въпреки контраатаките на противника с подкрепата на артилерията към 12:00 ч. с. Мулчьова е превзето от пехотата, с което са заплашени флангът и тилът на руско-румънските войски при с. Топра Хисар, а Конната дивизия превзема с. Текиргьол и се съединява с дясната колона, атакувала провлака.
Съгласно окончателното разпределение на 10.11. в състава на Трета българска армия оста¬ват 43,5 български дружини, турският корпус, 9-и немски резервен полк заедно с Конната дивизия и теж¬ката българска артилерия. През време на тридневните боеве (19–21.10.) за завладяването на укрепената Кубадинска позиция турският корпус не проявява достатъчно енергия и стремителност в действията си, въпреки че противникът срещу него разполага само с 2 батареи и не оказва сериозно съпротива. Турското командване още веднъж се оправдава с липсата на снаряди.
Началника на Западната група да взема отношение като предава от 1-ва Софийска дивизия 2 батареи в подчинение на турския корпус. След завладяването на неприятелската укрепена позиция, от 22 до 26.10. от състава на армията постепенно се изважда немската тежка артилерия, а с оставащата започва преследване на отстъпващия противник. На крайния десен фланг край морето действа Лейбгвардейският конен полк с поддръжката на 1-ви взвод от 2-ра конна артилерийска батарея. Донесенията от балоните внасят яснота в общата обстановка и с това допринасят за бързия пробив в отбраната на руско-румънската Добруджанска армия. Бойните действия носят елемент на съвременна маневрена война. Те се развиват с много по-бързи, нехарактерни темпове в сравнение с окопните действия на другите фронтове на Първата световна война. Този фактор се оказва негативен за балонните отделения. На практика излиза, че те трудно следват бързо настъпващите войски, с което се обяснява и ниската им продуктивност при реализация.
От 11.11.1916г. Дунавската армия е съсредоточена в Свищов, където започва подготовка за форсиране на р. Дунав. Корпусът получава от немците материална част за сглобяване на една 150 мм гаубична батарея, като всичко останало за оборудване – животинската тяга (129 добитъка) и обслужваща техника, се поема за изпълнение от нашето тилово управление. За усилване на артилерия в корпуса получават назначение разнородни по калибър български батареи. На 26.11. се присъединява 26-и турски артилерийски полк, с останалите след боеве при Амузача четири с. с. полски батареи който на практика не намират приложение, защото не притежават изискуемия минимум от боеприпаси. До 21.11. частите от армията работят усилено по укрепването на позициите. 6-и турски корпус заема участък от пътя Кьор Чешме – Саръджа – к. 171 до к. 177 (югозападно от Естер) включително.
На корпуса е придадена българска полска и тежка артилерия (3 полски, една 105 мм гаубична, една 120 мм гаубична, една 150 мм тежка гаубична и една 120 мм Д 28 дългоцевна батарея (всичко 7 батареи). Тези батареи остават придадени към турския корпус през цялото време, докато действа в Добруджа. От 30.11. русите започват стремителни атаки срещу 4-а Преславска дивизия който продължават до 2.12. с най-голяма интензивност. След неуспешните тридневни опити за настъпление противникът от 4.12. отново преминава в отбрана. Това положение на затишие се нарушава само с взаимни артилерийски престрелки и продължава до 14.12. В средата на декември 1916 г. започва последната и решителна офанзива на българската армия в Северна Добруджа. Срещу нея вече воюват само руски войски. На 18.12. е освободен Бабадаг, на 23.12.– Тулча, а на 24.12.– Исакча. Последните боеве се водят в началото на януари 1917 г., когато е овладян и гр. Мачин.
На 5.01.1917г. българските войски влизат безпрепятствено в Браила. С това приключва освободителният поход на Трета българска армия в Добруджа. Оттук до края на войната артилерията остава на позиции по долното течение на р. Серет и р. Дунав, а румънските и руските войски заемат левия бряг на въпросните реки. Това положение на воюващите армии е известно като Серетски фронт, откъдето се стига до подписването на Брест-Литовския мирен договор с Русия на 3 март 1918 г., който нарежда България сред четирите държави – победителки. 7.05.1918г. в Букурещ е подписан мирен договор и с Румъния, в който България, освен че си възвръща отнетата през 1913 г. Южна Добруджа, получава и част от Средна Добруджа, като северната и граница върви на няколко километра южно от жп линията Черна вода – Кюстенджа. Това е забележително събитие в българската история, но то не продължава дълго.
След включването на неутралните дотогава САЩ във войната се изменя ситуацията на Западния фронт и Германия започва да отстъпва и централните сили губят войната. Скоро след сключването на примирието в Солун, към България се отправят френски колониални войски. Пробивът на Балканския фронт се оказва решаващ за изхода на войната. Антантата печели войната. България е първата държава, която подписва примирие на 29.09. 1918 г. Междувременно на 10.11.1918 г., един ден преди подписването на Компиенското примирие, Румъния повторно влиза във войната на страната на Антантата. Този акт има символично значение, но чрез него Румъния се нарежда сред държавите победителки във войната. Това и дава несъмнено предимство при удовлетворяването на териториалните и аспирации към съседните държави, включително и към България.
Ньойският договор отменя договореното в Брест-Литовския и Букурещки договор, вследствие на което България никога не се възстановява от този удар.“
