На 11 ноември България отбелязва празника на Свети великомъченик Мина – един от най-почитаните светци в православния календар. Свети Мина е роден в Египет и служил като войник в римската армия. Заради отказа си да се отрече от християнската вяра, той напуска военната служба и се оттегля в пустинята, където води аскетичен живот. Впоследствие е заловен, подложен на мъчения и убит около 296 г. по време на управлението на императорите Диоклециан и Максимиан.
В българската народна традиция Свети Мина се почита като покровител на семейството, жените, сираците и бездомните. Смята се за патрон на народните лечители, знахари, воини и пътешественици. Жените се молят пред иконата му за здраве на децата си и за благополучие на дома. Вярва се, че Свети Мина помага на бездетни жени да заченат и скрепява разклатените бракове.
Празникът на Свети Мина бележи средата на т.нар. „Вълчи празници“—период от Архангеловден (8 ноември) до Коледни заговезни (14 ноември), когато според народните вярвания вълците „бесуват“. През тези дни хората довършват започнатите ремонти, поправят огради и запушват процепите, за да предпазят домовете си от зли сили. Жените не предат, не тъкат и не бродират, за да не привлекат вълците към селото.
На този ден имен ден празнуват носещите имената Мина, Минка, Минчо, Минко, Виктор и Виктория. Името Мина означава „месечина“ или „луна“, а Виктор и Виктория произлизат от латинското „victor“, което означава „победител“.
В Обрадовския манастир „Свети Мина“ край София се съхранява чудотворна икона на светеца, пред която вярващите се молят за здраве, семейно благополучие и изцеление. Манастирът е популярен поклоннически център, особено на 11 ноември, когато множество хора се събират, за да почетат паметта на Свети Мина.
Празникът на Свети Мина е дълбоко вкоренен в българската култура и традиции, символизирайки вярата в закрилата на семейството и дома, както и надеждата за здраве и благополучие.
[…] […]
[…] […]