Днес се навършват 142 години от рождението на един от най-любимите български писатели – Йордан Йовков.
Българският класик е роден в сeло Жеравна през 1880 година, по това време Източна Румелия, по-късно семейството му се преселва в Добруджа. Учи в родното си място, а завършва гимназия в София. Негов учител е бил Иван Грозев, който още тогава му предсказва светло литературно бъдеще. Завършва школата за запасни офицери в Княжево, като още по време на обучението си публикува първата си творба – стихотворението „Под тежкия кръст“. Следването му в Юридическия факултет в Софийския университет се осуетява заради смъртта на баща му и той е принуден да започне работа като учител в различни добруджански села, където получава голям жизнен материал, отразен впоследствие в творчеството му.
През 1912 година е мобилизиран и взима участие в Балканската и Междусъюзническата война. След войната се установява в София и работи като редактор и библиотекар. Мобилизиран е отново в Първата световна война. Участието му във войните се отразява болезнено както в творчеството му, така и на здравето му.
През 1920 година с помощта на свои приятели постъпва в българската легация в Букурещ и остава в румънската столица близо 8 години. Макар да се чувства сам, недооценен и неразбран в чуждата страна, именно тук той подготвя най-големите си творби – „Песента на колелетата”, „Старопланински легенди”, „Вечери в Антимовския хан”, „Женско сърце” и „Ако можеха да говорят”. Всички те са пропити от преживения ужас от войната, която за пореден път е описана като огромно изпитание, носеща единствено страдание.
През 1927 година се завръща в България, където най-накрая се посвещава изцяло и единствено на това, в което е най-добър и което обича най-много, а именно да пише. През същата година е назначен за преводач в Министерството на външните работи /МВнР/.
В последните години от живота си той напълно се отдава на литературата. Умира едва 56-годишен през 1937 година в пловдивска болница.
Йордан Йовков говори чрез това, което ни е оставил като литературно наследство. Неговите текстове са многопластови както всички добри литературни произведения и трябва да се потърси онзи втори план, да се потърси онова голямо послание, което присъства в едни наглед обикновени селски истории, в които дори и сюжетът не е много динамичен, в които хората просто сякаш само си говорят, но на фона на тези разкази откриваме действително проблеми, които ни вълнуват и днес. Всяко ново поколение чете Йовков по нов, различен начин.
