В обхвата на културните институции се включват музеите, театрите, музикалните колективи (сценичните изкуства) и библиотеките.
Към 31.12.2023 г. в страната функционират 189 самостоятелни музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство, като по тематичен обхват 101 от тях са общи, а 88 – специализирани (вкл. художествени галерии).
През 2023 г. движимите културни ценности, формиращи Националния музеен фонд, са 7845 хил. фондови единици и в сравнение с 2022 г. техният брой се увеличава с 43 хиляди (0.5%). Цифровизирани са 472 хил. фондови единици, което е с 9 хил. повече спрямо предходната година.
Посещенията в музеите през 2023 г. са 4965 хил. и съпоставени с 2022 г. се увеличават с 24.1%. В дните със свободен вход са осъществени 15.9% от посещенията (789 хиляди). Регистрирано е и увеличение на посещенията на чужденци в музеите – с 356 хиляди, или с 56.4% спрямо предходната година.
През 2023 г. в действащите 83 театъра в страната са организирани 16 125 представления, посетени от 2249 хил. зрители, като спрямо 2022 г. представленията и посещенията се увеличават съответно с 22.2 и 31.5%. Средният брой посетители на едно представление е 139 и се увеличава с 9 души спрямо предходната година.
Разпределението на театрите по вид и реализирани постановки през 2023 г. е следното:
• 38 драматични театъра с 6387 представления;
• 7 оперни и балетни театъра с 1002 представления;
• 3 оперетни театъра с 464 представления;
• 24 куклени театъра с 5785 представления;
• 8 драматично-куклени театъра с 2094 представления;
• 3 цирка с 393 представления.
През 2023 г. в страната са развивали дейност 76 музикални колектива – 11 филхармонии и симфониети, 28 професионални ансамбъла за народни песни и танци и 37 оркестъра. Представленията на тези колективи се увеличават с 37.6% спрямо 2022 година.
През 2023 г. броят на библиотеките с фонд над 200 хил. библиотечни единици е 49. Общият им фонд се състои от 35 901 хил. библиотечни документа – книги, продължаващи издания – вестници, списания, бюлетини и др., като в структурата му с най-висок дял са книгите – 55.3% (19 848 хил.), следвани от другите библиотечни документи (аудио-визуални, електронни, графични и картографски издания, микроформи, патенти и стандарти) – 29.5% (10 608 хил.), и продължаващите издания – 15.2% (5 445 хиляди).
Регистрираните читатели са 270 хил., което е с 14% по-малко в сравнение с предходната година, а посещенията се увеличават с 15.7% и достигат 4337 хиляди. Заетият библиотечен фонд е 5638 хил. библиотечни единици.
В Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ през 2023 г. има регистрирани 8491 хил. библиотечни документа, или с 53 хил. повече в сравнение с предходната година. Библиотечният фонд в 26-те регионални библиотеки в областните центрове е 11 957 хил. единици, като заетият фонд в тях се увеличава с 277 хил. в сравнение с 2022 година.
Аудио-визуалната дейност включва филмовото производство, дейността на кината, както и радио и телевизионната програмна дейност.
През 2023 г. са произведени общо 145 пълнометражни, късометражни и среднометражни филма, в това число 48 за киномрежата, 92 за телевизията и 5 за други цели.
Произведените пълнометражни филми са 37 (19 игрални, 17 документални и 1 анимационен).
Произведените късометражни и среднометражни филми са 108 (включващи 5 сериала с общо 47 епизода), от които 7 игрални, 91 документални и 10 анимационни.
[…] 145 филма са създадени в България през миналата година […]