Априлското въстание избухва преждевременно на 20 април 1876 година в Копривщица. То е организирано от Гюргевския революционен комитет. Макар че е неуспешно, то представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение. Въстанието е постигнало друга своя основна цел – народният бунт за независимост е намерил силен отзвук в Западна Европа и особено в Русия.
Въстанието се е подготвяло в продължение само на 1-2 месеца, с което се обясняват и неуспехите в организацията му. Решението за него е взето от отделни активисти на БРЦК като не е подкрепено от нито една външна сила, а от усилията на неколцина апостоли. По-сериозна подготовка за бунт е извършена само в IV и I окръг.
Единствено в IV окръг под ръководството на Георги Бенковски е изготвена постоянно действаща въстаническа милиция. Трескавата подготовка направела впечатление на местните мюсюлмани и на османските власти. Информация обаче те получили едва след Оборище от участник в събранието – Ненко Терзийски от Балдово. От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени жандармерийски отделения. При опит да бъде заловен Тодор Каблешков копривщенските дейци нападнали и изгонили с оръжие полицията. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище знаменитото „Кърваво писмо“. Писмото е пренесено от 19-годишния Георги Салчев.
Още на 20 април Георги Бенковски обявил преждевременно началото на българското въстание. Това избързване с 10 дни изненадало комитетите и повлияло негативно на цялата революционна акция. Предателството заплашвало с провал грижливо изградената организация, както и психологическата подготовка на народа за отчаяни и решителни действия. Избухването на въстанието в IV окръг довело до масови арести на комитетски дейци. Подготовката на въстанието била осуетена от османските власти.
Според българската история загиналите са около 30 000 души, докато според външни изследователи бройката на жертвите е не повече от 15 000 души. Руският консул в Одрин Алексей Церетелев смята, че по време на въстанието са разрушени около 200 села с общо население повече от 75 000 души, част от които са избити, а други са прогонени.
Жестокото потушаване на въстанието и отзвукът на зверствата в Европа са повод за провеждане на Цариградската конференция. Решенията й са първото международно признание на правото на българите да имат своя държава. Така Априлското въстание, макар и военен провал, непосредствено води до най-големия политически успех на българската нация. Отказът за осъществяване на решенията на Цариградската конференция от страна на османското правителство води до обявяването на Руско-турската война, довела до Освобождението на България.
