17 години след присъединяването на България към ЕС: Положителни ли са промените за българите? 

2
85
Майка
Майка с дете. Снимка: Искра.бг

Два дни преди деня на евровота поглеждаме назад, за да си припомним живота в България преди страната да стане част от Европейския съюз. Членството ни бе посрещнато с различни реакции – от безразличие до ентусиазъм и критика.

Аксел Николе, собственик на студио за дизайн, добре помни този момент. В нощта на 31 декември срещу 1 януари 2007 г. дизайнерът присъства на площада в България по работа.

„Дойдох заради филма на един продуцент, с когото работех тогава във Франция. Част от него трябваше да се заснеме в България и той имаше нужда от мен за изграждането на декора. Всичко ми хареса. Страната, града, хората, които бяха приятелски настроени“, споделя Аксел пред „NOVA“.

Аксел решава да създаде студио за интериорен дизайн и дизайн на декори в България поради три причини – висококвалифицирани специалисти, по-ниски данъци и улеснен достъп до материали. В киноцентъра в Бояна той показва едно от първите си творения – сет, пресъздаващ квартал на Ню Йорк.

„Построихме всичко това така, както се строят истински сгради – с големи метални скелета. Помня, че веднъж дори ни пратиха проверка от общината, защото решиха, че строим жилищен комплекс“, разказва Аксел. За промените в страната, той казва:

„Отчасти ми се струваше като пътуване назад във времето. Особено малките населени места ми напомняха картина от 50-те години на миналия век. Сега нещата изглеждат различно – сградите, улиците, парковете, градините са реновирани, а прогресът в иновациите е особено видим.“

Доц. Михаил Иванов и доц. Ралица Ганева ни помагат да разберем прогреса в жизнения стандарт.

„Истината е, че ако погледнем икономическите показатели, българите никога не са били толкова богати и никога толкова бързо не са повишавали своя жизнен стандарт. В предишните периоди от време промените настъпваха по-бавно“, пояснява Иванов.

Спомняме си времената, когато се редяхме на опашки за визи пред посолствата. Наталия Беркенбринг, която заминава да следва в Германия през 2002 г., казва:

„Летяхме през Варшава, през Виена. Нямаше директни полети. Нямаше нискобюджетни авиолинии. Много по-рядко се прибирах в България.“

Младите българи като Симона Костова и Любомир Георгиев, родени през 2007 г., вече са изминали значителен път. Симона учи чужди езици, а Любомир тренира футбол и се интересува от предприемачество и икономика.

„Да съм решила точно, не. Имам някакви насоки. Но само знам, че не съм за работа в офис“, споделя Симона.

„Мисля да уча счетоводство, вероятно в УНСС. В чужбина много ми харесва, но ще остана да живея в България“, пояснява Любомир.

Животът в България преди и след присъединяването към ЕС показва значителни промени. Страната се е развила, а стандартът на живот се е подобрил значително, което е особено видимо за младото поколение.

Хотелиери от цяла България се събират в Пловдив на 12 юни за конференцията Hospitality Circle 2023

Абониране
Известие от
guest

2 Comments
стари
нови най-гласувани
Inline Feedbacks
View all comments