На 6 януари 2025 г. се навършват 177 години от рождението на Христо Ботев – един от най-ярките символи на българската свобода и национално самосъзнание. Роден през 1848 г. в Калофер, Ботев израства в семейство, което му дава силни основи в образованието и патриотизма.
След като учи в Карлово и завършва калоферското трикласно училище, Христо Ботев заминава за Русия през 1863 г. Там той попада под влиянието на руската революционна литература и започва своите първи поетични опити. Макар да е изключен от гимназията в Одеса, Ботев не спира да чете и обогатява знанията си, свързвайки се с руски революционни среди.
През 1867 г. се завръща в България, а малко след това заминава за Румъния, където започва активната си журналистическа и революционна дейност. Вестниците, които издава – като „Дума на българските емигранти“ и „Знаме“, стават мощно оръжие за разпространение на революционните идеи. Стихотворенията на Ботев, сред които „Майце си“, „На прощаване“ и „Обесването на Васил Левски“, не само вдъхновяват поколения българи, но и утвърждават името му като един от най-големите поети на България.
През май 1876 г., подбуден от вестта за Априлското въстание, Ботев организира чета и става неин войвода. На 17 май четата му слиза на Козлодуйския бряг и поема към Балкана. Въпреки героизма и неуморимия дух на четниците, те водят тежки боеве с османските потери. На 2 юни 1876 г. Ботев загива – едва на 28 години, но оставя безсмъртно наследство.
Христо Ботев остава в историята не само като гениален поет, но и като вдъхновител за свобода и саможертва. Делото му продължава да бъде пример за следващите поколения българи, а творбите му се изучават и ценят и до днес.
На този ден България почита своя герой, чието дело остава дълбоко свързано с националната ни идентичност.
Българската историята с Румен Петков: Цар Петър IV – бунт, предателство и свобода
