Важно е, винаги да знаем добре приоритетите си! Каква полза ще имаме, ако постигнем голямо материално богатство, а изгубим себе си. Каква ще е печалбата ни, ако доведем до край всичко, което сме мечтали, планирали, а се окаже, че вървим против Природата и законите на Вселената.
В Дхаммапада, Буда има един пасаж, който обяснява:
„Живот от един ден на добродетелност и самовглъбение е по-добър от сто години живот на порочност и разпуснатост.
Живот от един ден на мъдрост и самовглъбение е по-добър от сто години живот на невежество и разпуснатост.
Живот от един ден на непоколебима сила е по-добър от сто години живот на слабост и ленивост…“
Временното никак не може да се сравнява с Вечното. Ние хората често се вторачваме във временните, преходните неща.
Постигаме ги, разбира се, но накрая на живота си виждаме, че всичко това е било суета и гонене на вятър..
И за още стихове се сещам от Книгата на книгите:“…какво ще се ползва човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби?“
Затова, приятели, наред с всички цели, които сме си поставили тук, в този живот, би било добре ако не забравяме кои сме и откъде сме тръгнали. Не, не тук в материалното откъде сме тръгнали, а откъде сме тръгнали като Същност, като живот изначално.
Всички ние, абсолютно всички, сме излезли от Бога и отново в Него ще се завърнем. Ще се завърнем в Него, но само след като се очистим и станем такива, каквито сме били когато сме излезли от Него.
Ако нехаем за това да се превърнем в това, в което Изначално Сме, дълго ще се скитаме в самсара, т.е. в привързаностите и отвращенията – в кръговрата на живота и смъртта.
Добре е, да се замислим за предаността.
Към кой и към кое следва да сме лоялни?
Дали да сме верни на материалното, което е временно, краткотрайно, или да сме отдадени докрай на духовното, от което сме произлезли – нашия Оригинален образ?!
Няма много за замисляне, то е повече от ясно, че би трябвало да се обърнем към Себе си, към Духа си и постепенно и упорито да се очистим и да се превърнем в това, в което Сме.
Винаги на първо място би следвало да е Духовното – това, което идва от Духа ни – Вътрешната ни Същност откъдето се захранва животът ни изначално, и чак след Него да е всичко останало, като земния ни живот, материалните средства и благосъстояния.
Много е лесно човек да се заблуди и да сметне, че приятният, красивият и изпълнен с удоволствия живот е най-важното нещо, което трябва да преследваме. Голяма грешка е това!
Пътят на Духа не винаги е приятен, но това е само заради изпитанията и катарзиса – очистването, които най-често са свързани с болки и страдания. В смисъл докато се научим да не се привързваме или отвращаваме докрай! Но постигнем ли Духа си, станем ли едно с Него, това е нирвана. Това е раят, както всички ние сме свикнали да го наричаме.
Нека всеки да остане сам със Себе си и да си направи тази равносметка..
Нека да постави пред себе си всичко и да избере! Временното или Вечното, фалша или Истината, следствието или Първопричината..? И след като установи, кое е важното, нека него да следва него, и на него да отдава стремежа, старанието си, а и живота си!
Медитирайки, ние се завръщаме в Себе си.
В медитацията ние наблюдаваме ума си – всички мисли, които възникват в него и не се захващаме с нито една от тях. Не им отдаваме значение, не ги оценяваме на добри и лоши, и не се стремим да ги заменяме или да се освободим от тях. Наблюдавайки ги и като не участваме в тях, те ще утихнат от само себе си. Не е добре да желаем насила да спрем мислите и така умът да остане пуст. Не бива! Умът следва да се успокои от само себе си, а не да бъде спиран на сила или манипулиран по някакъв начин. Манипулация, в този случай означава задълбочаване на проблемите с ума – от трън, та на глог.
Когато мислите утихнат, умът става пуст и умиротворен. Така той може да отразява Истинската си Природа и всичко, което произтича от Нея.
Всеки, който следва своята Истинска Природа, се завръща там откъдето е тръгнал. Завръща се в Безграничния и е единен с Него в мислите и действията си.
