Две седмици след началото на войната в Украйна се оказва, че Русия е постигнала по-малко, а се е борила повече, отколкото се очакваше в началото на най-големия сухопътен конфликт в Европа след Втората световна война. Въпреки това нахлуващата военна сила от над 150 000 военнослужещи запазва сериозни и вероятно решаващи предимства в огневата мощ, докато настъпва към ключови украински градове, пише „APNews“.
Основната цел на Москва – свалянето на правителството в Киев и замяната му с приятелски настроено към Кремъл ръководство засега остава непостижима, а цялостната ѝ офанзива се забавя поради редица неуспехи, включително липсата на координация между въздушните и сухопътните сили и невъзможността да доминира напълно в небето на Украйна.
Вчера от Пентагона съобщиха, че до момента Русия е запазила около 95% от бойната си мощ, разположена в Украйна, като се отчитат унищожените или излезли от строя оръжия и техника, както и убитите и ранените войници. Тези загуби обаче, макар и скромни на пръв поглед, са значителни за период от две седмици, в които се водят военни действия.
Двете седмици, през които се води война, доведоха до хуманитарна криза в Украйна, която се усложни през последните дни. По оценки на ООН досега 2 милиона украинци са избягали от страната си, като се очаква броят им да нарасне значително. До този момент руските военни сили вероятно са убили между 2000 и 4000 украински военнослужещи, заяви генерал-лейтенант Скот Бериър, който е начело на Агенцията за отбранително разузнаване на Пентагона, като добави, че неговата агенция има „ниска степен на доверие“ в оценката си.
Без признаци на отстъпление от страна на руския президент Владимир Путин, войната изглежда ще продължи за неопределено време. Началникът на ЦРУ Уилям Бърнс заяви пред комисия в Конгреса вчера, че Путин е разочарован и вероятно ще „удвои усилията си“ в Украйна. Той подчерта, че това може да означава, че събитията през следващи няколко седмици ще бъдат „грозни“, тъй като размириците се засилват. Дали и как може да се разрасне конфликтът, сега е основна причина за безпокойство на Запад, не на последно място защото Путин заяви, че няма да допусне неограничени доставки на оръжие от САЩ и НАТО за Украйна.
На свой ред НАТО заяви, че руският конфликт не може да се разпространи през границата на Украйна в страни, които са членки на НАТО, като Полша или Румъния. Вчера Полша предложи да прехвърли изтребителите си „МиГ-29“ под контрола на САЩ във военновъздушна база в Германия, като вероятно остави на Вашингтон въпроса дали и как да бъдат доставени самолетите в Украйна. Пентагонът бързо отхвърли идеята, като я нарече „несъстоятелна“ с оглед на оспорваното въздушно пространство на Украйна.
Някои експерти се опасяват, че разочарованият Путин може да изостри конфликта по опасен начин. Няколко дни след началото на войната той се позова на перспективата за ядрена война, като обяви, че е поставил ядрените си сили в повишена бойна готовност, въпреки че американски високопоставени служители не установиха заплашителни промени в ядрената позиция на Русия. Въпреки че все още е трудно да се придобие подробна представа за по-нататъшното развитие на разгръщащата се война, американски и европейски високопоставени лица и анализатори твърдят, че руснаците са се забавили повече от очакваното, тъй като са затруднени заради неадекватно планиране, погрешна тактика и вероятно сломен дух сред военнослужещите, които не са готови да се бият толкова жестоко.
В деня на започване на войната Пентагонът изчисли, че само около една трета от предварително подготвените руски бойни сили са навлезли в Украйна, а останалите две трети са навлезли постепенно, докато почти всички вече са там през тази седмица. Руските военни сили постигат постепенен напредък, но темпото им е забележително бавно.
Украинските сили оказаха по-ожесточена съпротива, отколкото Путин вероятно е очаквал, въпреки че руските ракетни удари по градовете доведоха до много жертви сред цивилното население, повредиха и разрушиха гражданска инфраструктура и предизвикаха все по-ускорен отлив на бежанци, които търсят спасение в Полша и извън нея. По повод на това генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви в петък, че Русия може би е подценила степента, в която въоръжените сили на Украйна са се подобрили от 2014 г. насам в резултат на обучението им, проведено от САЩ и НАТО.
Филип Брийдлав, пенсиониран генерал от военновъздушните сили, който беше върховен главнокомандващ на НАТО в Европа от 2013 до 2016 г., предупреди, че макар руските сили да изостават далеч от графика си, той вярва, че в крайна сметка те са способни да превземат напълно Киев. По негови думи руската офанзива в Южна Украйна не е толкова затруднена, колкото на север, и има за цел да създаде „сухопътен мост“ между югоизточната част на Донбас и Кримския полуостров, както и на запад до черноморския пристанищен град Одеса, което ще превърне Украйна в държава без излаз на море.
Е, га ти помията, за статия. Само спекулации и свободни съчинения по тема.