Бургаският апелативен съд потвърди присъда с на Окръжен съд – Сливен, с която, подсъдимият Иван Георгиев е признат за виновен в умишленото убийство на Стоян Стоянов, като деянието е извършено с предумисъл, и е осъден на 20 години „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим.
Престъплението е извършено на 20 юли 2020 г. в землището на село Панаретовци, община Сливен.
Със същата присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на неустановена дата и място е придобил и до 7 август 2020 г. в същото държал огнестрелно оръжие – сигнално-газов пистолет „ИЖ 79-8“ /Байкал/ със заличен номер, преработен в боен пистолет кал. 9х18 мм, като оригиналната му цев е подменена с бойна, без да е имал за това надлежно разрешение.
След осъществена цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда, въззивният състав направи заключението, че в хода на настоящото наказателно производство и при постановяване на акта на Окръжен съд-Сливен не са допуснати нарушения на процесуалните правила.
Според двете съдебни инстанции мотивите за престъплението са свързани със споровете и конфликтите между подсъдимия и пострадалия, последвали след продажбата на овощната градина, собственост на Иван Георгиев.
В пълно съответствие с наличния по делото доказателствен материал, в това число и с дадените във въззивното съдебно следствие обяснения на подсъдимия, съдът приема, че Иван Георгиев с активното си поведение, реализирано чрез произвеждането на два етапа на общо девет изстрела с огнестрелно оръжие е причинил на жертвата общо девет огнестрелни рани, които били фатални за живота му.
Безспорно е установено по делото наличие на умисъл у подсъдимия, който съзнателно е желаел да лиши от живот пострадалия Стоянов.
Втората инстанция намира и за законосъобразен изводът на първостепенния съд, че подсъдимият Георгиев е извършил убийството предумишлено, тъй като в хода на съдебното производства са безспорно установени квалифициращите признаци на предумисъла – решението е взето предварително, в сравнително спокойно и хладнокръвно състояние и при обсъждане на мотивите „за“ и „против“ извършване на престъплението.
Последвалото след убийството поведение на подсъдимия, насочено към скриване трупа на жертвата и заличаване следите си, също е в подкрепа на извода за наличието на предумисъл.
Относно вида и размера на наложеното наказание въззивната инстанция преценя че, както исканията на поверениците на частните обвинители за налагане на по-тежкото наказание „доживотен затвор“, така и искането на защитниците на подсъдимия за намаляване размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ са неоснователни.
Според апелативния съд наложеното наказание напълно съответства на престъплението.
Присъдата трябва да допринесе за постигане на всички цели на наказателната репресия и най-вече на личната превенция – да се обезпечи поправяне, превъзпитание и предупреждение на подсъдимия.
Решението на Апелативен съд-Бургас подлежи на касационно обжалване и протестиране пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщаването на страните.
