Бургаският апелативен съд е потвърдил наказанието в размер на при първоначален „строг“ режим за Стоян Б. от Елхово, съобщиха от ведомството.
Присъдата на Окръжен съд–Ямбол е била постановена по реда на съкратеното съдебно следствие. Тя е обжалвана както от подсъдимия и неговият защитник, които претендират за прилагане на закона за по-леко наказуемо престъпление, така и от частните обвинители за „доживотен затвор“. В съдебно заседание прокурорът е пледирал жалбите да бъдат оставени без уважение, а присъдата потвърдена.
След цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и след подробен анализ на събраните по делото доказателства Апелативен съд–Бургас е стигнал до извода, че жалбите следва да бъдат оставени без уважение.
Въззивният съд е приел, че Стоян Б. е осъществил престъплението умишлено, по особено мъчителен за жертвата начин и с особена жестокост. Това се е случило около полунощ на 2 срещу 3 април 2020 година на ул. „Тракия“ в Елхово. Стоян Б. умишлено е умъртвил Салиф С. в къщата й чрез нанасяне на множество удари. Те са били 26 на брой с метален сгъваем нож в областта на шията и главата.
Втората инстанция е солидарна с извода на Окръжен съд–Ямбол, че извършеното от подсъдимия престъпление бележи висока степен на обществена опасност. Съдът е обсъдил в решението си тезата на защитата, че подсъдимият е бил в състояние на физиологичен афект и посочва, че не са налице основания да се приеме, че деянието съставлява престъпление по друг по-лек престъпен състав.
По отношение на наказанието въззивният състав е приел санкцията от 17 години „лишаване от свобода“ за правилно определена. Съдът е категоричен, че доводите за снизходителност на присъдата, изтъкнати от частните обвинители не се подкрепят от материалите по делото. Не са налице основания за налагането на двете най-тежки по вид наказания – „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без замяна“. Решителен аргумент в тази посока е възрастта на подсъдимия – 18 години към датата на деянието и едва 20 към момента. Решението на въззивната инстанция пише:
„Касае се за възраст, която е съвсем близка до минималната. Това предполага, че процесът на деградация на личността не е продължил достатъчно дълго, поради което съществува вероятност същият да претърпи обрат.“
Апелативните съдии са отбелязали, че без основание е и оплакването за прекомерна тежест на санкцията, изложено от подсъдимия и защитника му в контекста на претенцията за преквалифициране на деянието в по-леко наказуемо престъпление. Решението на Апелативен съд–Бургас подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.
