Между 15 и 20% от българите са готови да се ваксинират веднага. Това показва проучване на „Алфа Рисърч“, проведено през декември. В същото време 40 на сто са посочили, че все още мислят дали да си поставят от ваксината срещу COVID-19. Социолозите уточняват, че по всяка вероятност именно 15-20% ще са доброволците, които ще се престрашат да си сложат от препарата на първия етап. Те подчертават, че този начален етап е изключително важен за преодоляване на страховете и предразсъдъците, както и за успеха на цялата кампанията. Ако тези 40% бъдат убедени и заедно с останалите 20 на сто, ще се достигне прага от 60%, който е необходим за успеха на ваксинацията у нас и преодоляването на пандемията от коронавирус.
Личната равносметка на българите за 2020-та е изключително негативна (6% позитивни срещу 51% негативни оценки), като ръстът в отрицателните оценки е над 3.5 пъти в рамките на една година. За последните две десетилетия подобна е била ситуацията само в разгара на глобалната финансова криза в периода 2009 – 2011 година, когато оптимистите бяха свити до 10%, а песимистите достигнаха същите 51%. Причините определено могат да бъдат търсени в различните аспекти и ефекти от пандемията с COVID-19, но и в оценките за начина, по който България, както и отделните домакинства, се справят с нея.
По правило, в криза най-тежките отражения са за най-уязвимите. Настоящата ситуация не прави изключение – особено неудовлетворени от 2020 година са хората с по-ниски доходи и безработните. Интересна е и рязката промяна в равносметката на една група, която по правило се характеризира с по-високи нива на оптимизъм – частните собственици. Тежестта на икономическите последици от COVID-19, която те понасят, затварянето на бизнеси и неяснотата около възстановяването на дейността, променя силно оптиката на техните оценки. Голямото предизвикателство е, дали този песимизъм ще ревизира намеренията им за стопанска активност през следващата година, което би имало още по-негативни последствия.
Равносметката в национален план е още по-песимистична: за близо три четвърти годината е била по-лоша за България, а 1/5 не откриват особена промяна. Позитивните оценки са едва 3% или два пъти по-малко спрямо тези в личен план. Тази нагласа е ясен индикатор за разбирането на хората, че кризата касае цялото общество и нейните ефекти понякога засягат другите повече, отколкото самите нас.
Въпреки изпитанията на 2020-та личният оптимизъм продължава да е водещ за преобладаващата част от българите – 53% очакват следващата година да е по-добра. Песимистите за 2021 са 16%, а 31% не я свързват със сериозни промени – било то за добро или за лошо.
Макар и в по-малка степен оптимистични са и очакванията за развитието на страната: 46% са уверени, че 2021г. ще е по-добра, 34% – същата и 20% – по-лоша за България. Най-позитивни и в личен, и в национален план са нагласите на високо образованите, икономически активни жители на големите градове. Именно тези социални групи се оформят като потенциален двигател на възстановяването след края на пандемията и при наличието, разбира се, на подходящи икономически и институционални предпоставки.
Изследването на „Алфа Рисърч“ показва още една интересна тенденция. Равни са дяловете на тези, които считат, че пандемията е естествено възникнала (43%) и тези, които са на мнение, че тя е била изкуствено създадена (43%).
В същото време две трети от българите са посочили, че досега нито те, нито членове на техните семейства са проявявали симптоми. 13 на сто обаче са посочили обратното. Това прави около 670 000 души, което е тройно повече от обявеното в официалната статистика на база на PCR тестовете.
