Краят на тази година е близо. Не знаем кога отново стана декември. Но го усещаме! Мирисът на мандарини и канела завладява домовете ни. Трескаво обикаляме магазините, за да избираме подаръци за любимите си хора. Харчим повече, отколкото имаме. А те искат само три неща – внимание, грижи и любов. Прекалено скъпи, за да ги отделяме всеки ден, но безкрайно необходими, за да бъдат щастливи.
Ние също се нуждаем от тях. Но точно в този период от годината е толкова страшно да надникнем в себе си. Побиват ни тръпки, когато погледнем назад. Връщаме се в полунощ от последния ден на декември, когато си обещахме толкова много неща. Уплашени сме да признаем, че голяма част от тях не сме изпълнили. Заради съмнения, колебания, нерешителност. Боим се от равносметката, защото почти винаги е болезнена.
Но понякога сме късметлии! Или по-точно сме поели в свои ръце отговорността за собственото си щастие. Осъществили сме онова така желано пътуване, сменили сме работата, която ни съсипваше психически, намерили сме повече време за децата си. И сме изпълнили обещанието да не им се караме за глупости.
Нова година чука на вратата. И отново ще я посрещнем пълни с мечти. И ще знаем, че има време да ги осъществим, защото имаме нови 365 дни. А те ще се изнижат, така както всички останали години, които сме прекарали на тази земя.
Да вземем отговорност за живота си е трудно. По-лесно е да обвиняваме за неволите си околните – родителите си, съпруга или съпругата си, работодателя си. Истината обаче е друга – от нас зависи да изградим живота, който ни кара да се чувстваме добре. Дори това да означава, че понякога трябва да минем през ада. Да изтърпим всички тревоги от един евентуален развод, да се преборим за правата си, да останем без финансова сигурност, да бъдем отхвърлени от околните, защото живеем според разбиранията си.
Може би има много стъпки, за да се справим, но ще се спрем само на две от тях – решителност и цели.
Решителност
Вземем ли решение да сбъдваме света, който искаме, то енергията ни се насочва изцяло върху това. Спираме да си задаваме въпроси – ще се справим ли, заслужава ли си, сега ли е моментът да действаме.
Започваме да мислим как да постигнем желаното, да работим върху стъпките, които ще ни отведат до успеха. И трудно можем да се откажем, защото сме създали стълбичката която ще ни отведе до постигането на нашия блян. Да, понякога ще сме изморени. Ще спираме, за да си починем и да натрупаме нови сили. Нещата ще се случват бавно. Но ще стават. А ако не се решим на промени, то ще останат такива каквито са. А може и да се влошат.
Цел
Мечтите са хубаво нещо. И понякога се сбъдват. Но, когато искаме да подсилим възможността от осъществяването им, то трябва да ги превърнем в цели.
Мечтата е свързана с чакането, с надеждата. Целта с работа. А най-често успява този, който се труди.
2020-та наближава. Не е време за носталгия. Може би не е време и за равносметки. Време е за действия! И когато 2021-ва година почука на вратата, ще се усмихнем, ще се изтупаме и ще си кажем, че сме успели. Или поне сме направили всичко, което зависи от нас, за да сме по-близо до живота, който искаме.
Може би 1-ви януари не е точното време да започнем промяната. Най-подходящият ден е днес. И сега…
