Екип на Европейския център за транспортни политики /ЕЦТП/ e извършил проверка на състоянието на новоположената пътна маркировка на Северната скоростна тангента. Припомняме, че през месец октомври 2023 г. маркировката беше напълно подновена. С рефлектометър е била проверена светлоотразителността. Методът на изследване е бил чрез контролни проби със сертифициран уред на всеки километър. Измерени са били и четирите линии (крайна от към разделителна ивица, осова линия – 2 бр. и крайна към лента за принудително спиране), за да се провери текущото състояние на маркировката.
Проучването е било извършено както в посока от с. Мрамор към бул. „Ботевградско шосе“, така и от бул. „Ботевградско шосе“ към с. Мрамор. Направените измервания са показали, че в над 70% от изследваните участъци пътната маркировка не покрива минималните изисквания, заложени в Наредба №2 на МРРБ от 2001 г. за сигнализирането на пътищата с пътна маркировка. Съгласно заложените норми в Наредба 2 към настоящия момент съществува изискване за това според чл. 7, ал. 8 и 9 във връзка с ал. 4 от същия член минималните изисквания за дневната видимост на пътната маркировка, изразена чрез коефициента на яркост Qd в края на експлоатационния период съгласно БДС EN 1436 да съответстват на клас Q3 или Qd130 mcd• m-2 •lx-1.
По отношение на нощната видимост на пътната маркировка, изразена чрез коефициента на яркост при обратно отражение при суха настилка, Rl трябва да съответства по БДС EN 1436 на R3 или Rl150 mcd• m-2 •lx-1.
При извършените контролни проби се е установило, че дневната видимост, изразена чрез коефициента Qd не покрива минималните изисквания. Това заключение се прави и като се взима предвид известното текущо замърсяване в зимния период. При измерването се е констатирало, че пътната маркировка е под допустимите норми дори за края на експлоатационния период или с около 25% под минималните изисквания.
По отношение на коефициента за нощна видимост ситуацията е изключително притеснителна. При извършените измервания се е установила липсата на светлоотразителни перли, като същите са повредени или напълно липсват. Този дефект се получава, когато се сложи по-малко количество боя и тогава перлите не потъват достатъчно. За да не се отлепят по време на експлоатацията, перлите трябва средно да са потънали около 60%. Измерените стойности показват, че маркировката не покрива изискванията за нощна светлоотразителност, като същата е под минималните допустими стойности с около 50%.
За целите на тази проверка са били взети коефициентите в края на експлоатационния период, което не е особено коректно, предвид това, че пътната маркировка е полагана през октомври 2023 г. Ако разгледаме изискванията за пътна маркировка в началото на експлоатационния период, то тогава ще се установи, че тази маркировка е особено некачествена и е извън всякакви норми. Според ЕЦТП би следвало стопанинът на пътя да отговори дали при предаването на обекта от изпълнителя са направени контролни измервания от Института по пътища и мостове и ако са направени, какви са били резултатите от тези измервания? Редно е също от агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) да отговорят платили ли са за тази маркировка и ако да, то ще бъдат ли наложени санкции на изпълнителя?
Заключението от извършената проверка показва, че положената пътна маркировка е извън експлоатационна годност едва 3 месеца след полагането й и реално не покрива изискванията на Наредба №2. Припомняме, че гаранцията на подобни дейности е 2 години за студен спрей пластик, какъвто е положен на Северната скоростна тангента. Логично е да си зададем следния въпрос:
„Ако маркировката не покрива нормите едва около три месеца след полагането й, то какво ще се случи в края на следващото лято или преди следващия зимен сезон?“
Три месеца! Това ли е продължителността на експлоатация на пътните маркировки в България? От ЕЦТП очакват АПИ да възложи гаранционно възстановяване на маркировката на този обект. Главният прокурор е уведомен за изводите от направеното проучване с цел извършване на проверка по компетентност.
