Когато Владимир Путин обяви инвазията в Украйна, войната изглеждаше далеч от руската територия, пише „Асошиейтед прес“. И все пак в рамките на дни конфликтът се върна като бумеранг – не с крилати ракети и минохвъргачки, а под формата на безпрецедентни и неочаквано обширни залпове от санкции от страна на западните правителства и икономически наказания от корпорации.
Три месеца след инвазията, започнала на 24 февруари, много обикновени руснаци се поклащат от тези удари по препитанието и емоциите си. Огромните търговски центрове на Москва се превърнаха в зловещи пространства на закрити витрини, някога, заети от западни търговци на дребно.
McDonald’s – чието отваряне в Русия през 1990 г. беше културен феномен, лъскаво съвременно удобство, идващо в мрачна страна, обзета от ограничен избор – се оттегли от Русия изцяло в отговор на нейното нахлуване в Украйна. IKEA, олицетворение на достъпни съвременни удобства, също преустанови дейност там. Десетки хиляди някога сигурни работни места сега изведнъж са поставени под въпрос за много кратко време.
Големи индустриални играчи, включително петролните гиганти BP и Shell, както и автомобилният производител Renault, напуснаха страната, въпреки огромните си инвестиции в Русия. Shell изчисли, че ще загуби около 5 милиарда долара, опитвайки се да разтовари руските си активи.
Докато мултинационалните компании си тръгваха, хиляди руснаци, които разполагаха с икономически средства за живот там, също бягаха, уплашени от тежките нови правителствени ходове, свързани с войната, която те видяха като гмуркане в пълен тоталитаризъм. Също така има вероятност някои млади мъже да са избягали от страх, че Кремъл ще наложи задължителна военна служба, за да захрани своята военна машина.
Но бягството стана много по-трудно, отколкото преди – 27-те държави в Европейския съюз, заедно със Съединените щати и Канада бяха забранили полетите до и от Русия. Естонската столица Талин, някога лесна дестинация за дългия уикенд, намираща се само на 90 минути по въздух от Москва, внезапно започна да се отдалечава чрез полети, които вече стигат до 12 часа, като маршрутът до там е през Истанбул.
Дори самостоятелното пътуване през интернет и социалните медии се стеснява за руснаците. През март Русия забрани Facebook и Instagram – въпреки че това може да бъде заобиколено чрез използване на VPN – и затвори достъпа до уебсайтове на чуждестранни медии, включително „BBC“, финансираните от правителството на САЩ Глас на Америка и Радио Свободна Европа/Радио Свобода, както и германската телевизия Deutsche Welle.
След като руските власти приеха закон, призоваващ за до 15 години затвор за истории, които включват „фалшиви новини“ за войната, много значими независими медии затвориха или спряха дейността си. Сред тях бяха радиостанцията „Ехо Москвы“ и „Новая газета“, вестникът, чийто редактор Дмитрий Муратов сподели последната Нобелова награда за мир.
Психологическата цена на репресиите, ограниченията и свиването на възможностите може да бъде висока за обикновените руснаци, макар и трудна за измерване. Въпреки че някои проучвания на общественото мнение в Русия показват, че подкрепата за войната в Украйна е силна, резултатите вероятно са изкривени от респондентите, които мълчат, поради предпазливост да изразят истинските си възгледи.
Андрей Колесников от Московския център Карнеги написа в коментар, че руското общество в момента е обхванато от „агресивно подчинение“ и че деградацията на социалните връзки може да се ускори като процес. Той пише следното:
„Дискусията става все по-широка и по-мащабна. Можете да наречете своя съгражданин – съгражданин, но който случайно има различно мнение – „предател“ и да го считате за по-нисш човек. Можете, подобно на най-висшите държавни служители, свободно и съвсем спокойно да спекулирате с перспективите за ядрена война. (Това е) нещо, което със сигурност никога не е било разрешено в съветско време по време на Pax Atomica, когато двете страни разбраха, че последвалите щети са напълно немислими.“
И обяснява:
„Сега това разбиране намалява и това е още един знак за антропологическата катастрофа, пред която е изправена Русия.“
Икономическите последици тепърва ще се проявяват напълно. В първите дни на войната руската рубла загуби половината от стойността си. Но усилията на правителството да го подкрепи всъщност повишиха стойността му до по-високо от нивото му преди инвазията.
„Но по отношение на икономическата активност „това е съвсем различна история“, изтъкна Крис Уифър, ветеран анализатор на руската икономика в Macro-Advisory. Пред „Асошиейтед прес“ той изрази следното мнение:
„Виждаме влошаване на икономиката сега в широк спектър от сектори. Компаниите предупреждават, че изчерпват запасите от резервни части. Много компании налагат работниците си на непълно работно време, а други ги предупреждават, че трябва да се затворят напълно. Така че има реален страх, че безработицата ще нарасне през летните месеци, че ще има голям спад в потреблението и продажбите на дребно и инвестициите.“
Сравнително стабилната рубла, колкото и окуражителна да изглежда, създава проблеми и за националния бюджет, коментира Уифър. Той е категоричен:
„Те получават ефективно приходите си в чуждестранна валута от износителите и плащанията им са в рубли. Така че колкото по-силна е рублата, това означава, че по-малко пари всъщност трябва да похарчат. Това също така прави руските износители по-малко конкурентоспособни, защото са по-скъпи на световната сцена.“
„Ако войната се проточи, повече компании могат да напуснат Русия.“
Уийфър предположи, че тези компании, които само са преустановили дейността си, могат да ги възобновят, ако бъде постигнато споразумение за прекратяване на огъня и мир за Украйна, но той подчерта, че прозорецът за това може да се затваря. Той споделя още:
„Ако се разхождате из търговските центрове в Москва, можете да видите, че много от модните магазини, западните бизнес групи, просто са свалили щорите. Рафтовете им все още са пълни, лампите все още светят. Те просто не са отворени. Значи още не са се изтеглили. Те чакат да видят какво ще се случи след това.“
Тези компании скоро ще бъдат притиснати да разрешат проблема, в който се намират руските им бизнеси, смята Уифър и допълва:
„Сега стигаме до етапа, в който на компаниите започва да изтича времето или може би търпението им.“
