35% от децата са диагностицирани погрешно с дислексия и аутизъм. Всъщност обаче страдат от различни комуникативни нарушения и други проблеми в развитието им.
Това притеснява семействата. Преподавателите също не са готови да отговорят на потребностите на възпитаниците си. Липсата на информираност и не доброто приобщаващо образование не отговарят на изискванията да се осигури възможност за развитие на цялостния потенциал на малчуганите.
Нарушенията в комуникацията обезкуражават майките и бащите и ги карат да се чувстват безпомощни. Така възрастните остават с усещането, че не се справят с отглеждането на наследниците си.
Трябва да има по-голямо сработване между семействата и учителите, за да се постигне максималният ефект при работа с деца. В противен случай най-големите потърпевши остават малките хора.
