41 на сто от българчетата живеят в риск от бедност или социално изключване. Причините – безработни, необразовани, неквалифицирани или болни родители.
30% от децата у нас живеят в лишения към края на 2017 г., а през предходната година процентът бил 32.
Положението не се променя съществено през последите 10 години, отчита Статистиката. Малчуганите, които са живели в бедност през 2008 г. са били 26 на сто. През следващите години процентът скача и така докато не се върне на същите нива през 2015 г., показват данните от писмен отговор на депутатски въпрос на вицепремиера Марияна Николова.
Вицепремиерът припомня, че страната ни е част от стратегията на Европа за намаляването на бедността. Тя предвижда до 2020 г. хората, които живеят в оскъдица в ЕС да намалеят с 20 милиона. За България целта е те да бъдат редуцирани с 260 000.
Николова допълва, че има стратегия, която отчита и факта, че са регистрирани по-високи нива на бедност сред определена група от населението. Социалните трансфери били една от мерките в тази посока. Именно те били причината да се намали риска от бедност за цели 13% от малчуганите, пише „Днес“.
Самотните баби и дядовци са изложени на най-голям риск за живот в немотия. След тях се нареждат самотните родители и семействата с над три деца. Средствата не стигат за нормален, макар и скромен живот, на цели 65% от многодетните семейства.
Над половината от самотните възрастни хора също са крайно бедни. Същата е съдбата и на 36% от самотните родители.
Картината е още по-мрачна, ако към бедността се прибави и риска от социално изключване. Въпреки че нивата по този показател при децата намалява, процентите не са обещаващи. През 2016 г. 46% от малчуганите са попадали в тази група, през 2015 г. – 44 на сто, през 2014 г. – 45%. Данните за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. са още по-стряскащи. Тогава трайно над половината българчета са били в риск от бедност и социално изключване.
