Тежката история на 6-годишно българче обиколи социалната мрежа Facebook. Тя беше споделена от Йонка Иванова в групата Фондация „Спаси Човека“ – клон „Спаси Севера“ – Хуманитарна акция България. Тя уточнява, че за случая има уведомени социални работници и се работи по два варианта – или извеждане на детето от семейната среда, който е по-малко вероятният, или оставане при майка му, но извършване на основен ремонт на мястото, където живеят.
Всеки, който иска, може да помогне на:
Банкова сметка
IBAN – BG89STSA93000026493844
BIC- STSABGSF
И в евро – BG38STSA93000026493889
PayPal spasi_choveka@abv.bg
REVOLUT 0886949794
София ЕКОНТ офис Малашевци, бул.Първа българска армия
за фондация Спаси Човека
0886949794
А каква е историята?
Днес ми се крещи!!!! Не, вие ми се от мъка и безсилие…Душата ми се разкъсва …
Бях извикана на адрес при майка с дете в нужда…дете на почти 6 години…
Майката ми отвори….беше коленичила.Не може да стои,защото кракът й е счупен. Счупен от два месеца!!! Не е ходила на лекар и не е гипсиран! Лазеше – кракът зараства на криво… Има някакви психични проблеми.Но не за нея искам да кажа.
На вратата до нея стоеше момченце – светла, сплъстена и рошава коса, едни големи кафяви очи. Облечено с тънка блузка и по джапанки с чорапи. Устните му посинели от студ.Протегна към мен трепереща ръчичка свита в юмрук и я отвори…..в шепата си държеше няколко жълти стотинки. Едвам ми продума:
„Ще ми купиш ли хляб?“
В първият момент не осъзнах какво ми каза и влязох в апартамента. Още с първите крачки изпаднах в тотален шок – голи стени с изпокъсани и мръсни тапети, празни стаи с разхвърляни мръсни дрехи по циментов под. В едната стая легло с толкова мръсни завивки, че и куче не би легнало там. В ъгъла гърне пълно с урина…една маса отрупана с празни съдове и няколко детски играчки…
Влязох в кухнята – същата картинка. Мръсни шкафове с разкривени и разтворени вратички пълни с празни и смачкани кутии от лекарства и мръсни чаши. Хладилникът с паяжини вътре. Никъде не се виждаше някаква храна, троха хляб нямаше. В този момент осъзнах какво ми каза детето на вратата:
„Ще ми купиш ли хляб?“
Думите избухнаха в главата ми, подкосиха ми се краката!!!! Та то беше гладно!!! И не искаше пица, торта или някаква глезотия, а ХЛЯБ….6 годишно дете….
Исках да говоря с него! Исках да го прегърна! Исках да не се случва това! Исках да съм си го измислила! Попитах го:
„Гладен ли си?“
Сведе очички и тихо каза: „ДА“
„Кажи какво ти се яде? Какво искаш да ти купя?“ – невярваща още и очакваща друг отговор попитах аз.
„ХЛЯБ“ – отново тази пареща и тежка дума – „ХЛЯБ“.
Не издържах и се разплаках, избягах от стаята. Не исках да разбира и вижда как го съжалявам. Мъката ме стисна за гушата. Не можех да дишам. Гняв, съжаление, ужас… всичко това изпитвах в този момент.
Напазарувахме и се върнахме при тях. Имаше кремчета, сокчета, шоколад, но не ги погледна. Грабна кренвиршите и ги гушна като скъпоценна вещ. В едната ръка с кренвирш, а в другата заветния ХЛЯБ. На три хапки изяде филията, озверяло от глад!!!
6-годишно дете с една мечта – „ХЛЯБ“.
Пиша и сълзите ми капят. Защо? Защо? Защо тази невинна душичка трябва да изпитва това? Защо това мило създание, още не осъзнато трябва да страда? Защо допускаме това да се случва? Защо и как стигнахме до това?
Отговор не намирам. Оттук до края на живота ми ще ме преследва тази дума. ХЛЯБ – не просто изречена, а изписана в очите на едно шестгодишно дете! ХЛЯБ…….
(Работим по случая. Детето вече не е гладно. Носим му храна. Събираме информация, за да може да вземем правилното решение. Съвсем скоро ще стане ясно какво ще се случи. Ще ви уведомя.)
а какъв е случаят с майката?