Около 60 милиона лева биха могли да бъдат пренасочени за помощ на българските авиокомпании. Същите са в наличност в „Летище София“ ЕАД след смяната на концесионера на аеропорта и с тях може да се разпорежда Министерството на транспорта.
Това стана ясно след проведена на 28 юни среща между представители на Асоциацията на Българската Авиационна Индустрия (АБАИ) и служебния министър на финансите Асен Василев. На нея за пръв път бяха обсъдени конкретни мерки за подобряване на изключително незавидното положение на авиосектора у нас в резултат на коронакризата.
От няколко месеца членове на АБАИ многократно алармираха за срив в авиационния бранш, който заплашва да доведе до фалит някои от компаниите в сектора на фона на продължаващата несигурност за летен сезон 2021 и след напълно проваленото лято през 2020 година.
Бяха изпратени редица писма до правителството с десетки апели за финансова помощ. От асоциацията поискаха осигуряване на спешна безвъзмездна помощ за авиационния сектор в размер на 20% от оборота за 2018 и 2019-та година. И още:
- Разширяване на възможностите за финансиране на авиокомпаниите от оперативни програми, например ОП „Иновации и конкурентно-способност”, ОП „Инициатива за малките и средни предприятия”, ОП „Развитие на човешките ресурси”, Програма COSME, „Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19”;
- Включване на фирмите от авиобранша в Плана за възстановяване на ЕС от Covid-19 и устойчиво развитие и безвъзмездно отпускане до 50% от общия оборот за двете години – 2018 и 2019, които средства да бъдат използвани за възстановяване на сектора в рамките на следващите три години;
- Поемане от държавата на част от завишението вноски в Професионалния пенсионен фонд на летателния състав (12% осигурителния доход);
- Освобождаване на българските компании от плащане на такси към ГД „ГВА” по тарифа №5 за срок от поне 3 години;
- Възможност за безлихвени кредити до постъпване на безвъзмездната помощ по Плана за възстановяване от COVID-19.
На срещата някои от горепосочените предложения не бяха взети предвид. От Министерството обаче предложиха АБАИ да бъде включена в Националния съвет за тристранно сътрудничество на социалните партньори за определяне на рамката за следващите 6 месеца.
От АБАИ определиха срещата в Министерството на финансите като ползотворна. Председателят на организацията Г-н Тодор Иванджиков коментира:
„Определено видяхме желание от страна на министъра да ни се помогне. Другото беше, че вместо писма, вече има и конструктивен диалог. Бяха направени и предложения как да се осъществи тази помощ за авиосектора. Има предложение за отпускане на кредити за авиокомпаниите и ни беше казано в случай на проблем, пак да се обърнем към Министерството.“
От АБАИ за пореден път подчертаха значението на чартърния бизнес и за страната ни. Според представители на организацията той е изключително важен, тъй като приходите от него остават в българската икономика и са предпоставка за стабилизиране на туризма, който пък от своя страна осигурява 12% от БВП на държавата.
Ситуацията в българската и световна авиация обаче не се е подобрила. По данни на „Eurocontrol“ към 27.06.2021, въздушният трафик над Европа е на нива от едва 53% спрямо аналогичния период от 2019 година. Този резултат не дава на по-голямата част от авиационните предприятия възможност да се самоиздържат, а още по-малко – да покрият натрупаните през изминалите 15 месеца дългове.
Очакваното бавно възстановяване на трафика и неясните перспективи в краткосрочен и средносрочен план поради новите варианти на коронавируса и ниското ваксинално покритие на българското население влошават ситуацията още повече.
В същото време членовете на АБАИ все повече се увеличават. Само през изминалата седмица към организацията са се присъединили 3-ма нови представители, а именно MRO фирма, компания за наземно обслужване, и клуб, предлагащ като услуги екстремни спортове, сред които и въздушни.
Това говори за две неща: първо, че ситуацията в авиационния сектор продължава да бъде сериозно влошена и второ – че компаниите имат нужда от сътрудничество помежду си, диалог, ясно поставяне на проблемите и най-вече – конструктивна обратна връзка с ресорните към бранша министерства.
