Преди години една позната ми разказа как преди много време съпругът ѝ я пребил на 7-ми март вечерта. Не за първи, но за последен път. На 8-ми март ѝ занесъл красиви цветя. За щастие букетът останал на пода в дома му, а тя си събрала багажа и отишла в жилището на родителите си.
В наши дни е красива и успяла жена. И не – няма мечтана професия или много пари. Но има дете, което ежедневно ѝ благодари, че не е позволила да живеят в средата на словесно и телесно насилие.
С цената на много труд и безсънни нощи е постигнала стандарт, който ѝ позволява да живее един нормален живот. И най-важното – успяла е да премине през ада, за да бъде днес спокойна жена, която е възвърнала собственото си уважение като човек.
Не я познавам в ролята ѝ на жертва, защото дори не съм я чувала да се оплаква. Но всяка година на празника на жената в главата ми изскача нейната история. И днешната версия на деня, в който трябва да отбележим икономическите, политическите и обществените постижения на жените, ми изглежда като романтична сцена от филм, който в голяма част от случаите трае по-малко от 2 часа.
Жените са жени. И на 8-ми март, и преди 8-ми март и след 8-ми март.
Да ми честитят, че съм жена, ме кара да се чувствам меко казано неловко. Не просто защото все още празнувам Деня на детето. Някак си ми се струва странно. Нямам нужда от определена дата, за да си сложа рокля и грим. Не се нуждая от повод, за да си организирам среща с приятели. И след седмица няма да се преродя като мъж.
Един ден в годината не ми стига, за да бъда специална.
Да си призная честно – няма да върна нито честитките, нито цветята. Ще подаря и на най-ценните жени в моя живот. Но те знаят, че не го правя, защото е определена дата. Наясно са, че няма да чакам специален повод, за да ги зарадвам отново. И очаквам същото от хората около мен. И ми се струва нормално.
Ако не си способен да накараш един човек да се чувства специален през цялата година, не си хаби усилията да го зарадваш за ден. Тъпо е. И не се получава.
Преди да бъдеш жена или мъж – бъди човек!
Преди да се родим жени или мъже, ние се раждаме като хора. И макар различните системи да се опитват да ни уеднаквят, всеки човек е неповторим и специален. Половата принадлежност не е повод за празник, но делата на блестящите хора са.
Просто да блестим и празнуваме – ежедневно и неуморно.
И когато получим цветя, да се сетим за историята на моята позната. На хилядите жени като нея.
И да ги приемем само, ако човекът, който ги поднася го заслужава!
