Трескави, разединяващи и емоционални. Тези думи точно описват президентските избори в САЩ тази година. Определяща ли е реакцията на медийните експерти и политиците в Европа, след обявяването на резултата? Дали Джо Байдън ще бъде добър или лош за Брекзит и Великобритания? Може ли сега положението във Вашингтон да облагодетелства Франция и Германия? Може ли Великобритания да бъде „наказана“ за приятелските отношения на Борис Джонсън с Доналд Тръмп?
Тези въпроси се вихрят в британската преса и социалните медии. Те са черно-бели въпроси, предполагащи черно-бели отговори. Вероятно е да сме забравили това след 4 години присъствие на Доналд Тръмп в Белия дом и след емоционалното гласуване за Брекзит в Обединеното кралство, но основната политика обикновено е свързана с нюанси на сивото. Без ожесточени крайности. В света на политиката е напълно нормално да се работи заедно с бивши противници или съратници на опонентите в света на политиката. Такъв е случаят с Камала Харис, която неотдавна се кандидатира срещу Байдън в надпреварата за президентския пост, като представител на Демократическата партия. Сега тя е неговият високопоставен вицепрезидент. Да, премиерът се опитваше да се хареса на Тръмп и да, тогава Байдън се обяви срещу Брекзит. Може би трябва да седнем с чаша чай или уиски в ръка и да си поемем дълбоко въздух.
Байдън – с авторитетната си репутация на човек, който умее да води междупартийни споразумения, е прагматичен интернационалист и вероятно ще продължи макар и по далеч по-спокоен начин да следва възгледите на своя предшественик, а именно да поставя Америка на първо място. В този ред на мисли се предполага, че нито търговска сделка с Обединеното кралство, нито поправянето на отношенията с ЕС няма да бъдат основен приоритет за политиката на САЩ. Когато все пак насочим вниманието си към тези въпроси, виждаме, че е много малко вероятно новият президент да се опита да накаже Обединеното кралство за Брекзит или за добрите отношения на правителството с Доналд Тръмп. ЕС ще спечели икономически от една добре замислена търговска сделка с финансово стабилното Обединено кралство.
Търговската сделка между Великобритания и САЩ
САЩ ценят високо отношенията си с Обединеното кралство по отношение на сигурността и геополитиката. И Брюксел, и Белият дом на Байдън ще искат да работят с Обединеното кралство на световната политическа сцена – например в стремежа си да държат Китай и Русия под контрол, както и в борбата срещу климатичните промени. Както вече чухме от съюзниците на Байдън, новият президент няма да постави Брекзит на заден план по отношение на търговските преговори, както веднъж заплаши да направи бившият президент Барак Обама. Факт е, както самият Джонсън призна, че преговорите за търговските споразумения със САЩ са трудни. Американците не сключват лесно споразумения. Ето защо до момента нямаше ясни знаци, че това споразумение ще се осъществи, въпреки че президентът Тръмп е явен поддръжник на идеята. Понастоящем се смята, че САЩ и Обединеното кралство в крайна сметка ще се присъединят към Всеобхватното и прогресивно споразумение за транстихоокеанско партньорство, което по своята същност е споразумение за свободна търговия между Канада и 10 други страни от Азиатско-тихоокеанския регион.
Поддръжник на НАТО
Членовете на ЕС въздъхват с облекчение, тъй като ерата на Тръмп постепенно се приближава към своя край. Администрацията на американския лидер нямаше позитивна нагласа към блока. Дори гръмките поддръжници на президента Тръмп, като унгарския Виктор Орбан, изглеждат доволни, че той си отива. Унгарците са горди, че Байдън избра красивото езеро Балатон за медения си месец през 1977 г.
Междувременно балтийските държави са доволни, че Байдън е силен поддръжник на НАТО. Европейските съседи на Русия бяха неспокойни заради непредсказуемото отношение на президента Тръмп както към трансатлантическия алианс за сигурност, така и към руския президент Владимир Путин.
Ирландия също, разбира се, е горда да нарече избрания президент „един от своите“. Когато моят Ник Брайънт от САЩ извика Джо Байдън да направи коментар за “BBC” за неоспоримата му победа на изборите, той отговори с усмивка – „Ирландец съм!“ Все пак трябва да се отбележи, че Байдън открито се противопоставя на клаузите в правителствения Законопроект за вътрешния пазар, които могат да отменят разпоредбите след Брекзит, които са в сила за Северна Ирландия, договорени с ЕС миналата година. Още през септември той заяви, че мирът в Ирландия не трябва да се превръща в „изкупителна жертва, дадена за Брекзит“. Според правителството спорните клаузи в законодателството са предпазна система от мерки за защита на вътрешната търговия в Обединеното кралство, но те са оспорвани яростно и от някои членове на Консервативната партия. От гледна точка на Брюксел, ако клаузите се появят на дневен ред отново, Европейският парламент заплашва да наложи вето върху търговска сделка между ЕС и Обединеното кралство, дори ако такава бъде договорена през следващите няколко седмици.
Несигурността в Париж и Берлин
Интересното е, че Франция и Германия не предвиждат да работят активно с бъдещата администрация на Байдън.
Новият лидер на САЩ вече има много контакти в Европа от годините си на вицепрезидент на Барак Обама. Лидерите на ЕС приветстват неговото многостранно мислене. Те оценяват неговия спокоен и колегиален подход в политиката, противно на поведението на Доналд Тръмп, с чиито гневни изблици и непредсказуемост така и не успяха да се примирят. Въпреки това европейските лидери не са сигурни относно точните намерения на Джо Байдън, предвид факта, че въпросът за външната политика не получи обзорен поглед по време на президентската кампания му кампания.
По времето на президента Тръмп Германия често беше е центъра на някакъв конфликт. Той беше недоволен от търговския излишък на Берлин и военните разходи на страната. Бившият президент дори заплаши да наложи наказателни мита срещу германските производители на автомобили. Дали Байдън ще успее да промени това? Френският министър на икономиката коментира миналата седмица, че САЩ и Франция не са били „приятелски търговски партньори от години насам„. Той обясни също, че европейските военни разходи са били трън в очите и на американските президенти преди Доналд Тръмп.
Проучване на „Pew Research Group“ от септември тази година разкрива, че само 26% от германците и 31% от френските граждани гледат на отношенията със САЩ благосклонно. Друго проучване, изготвено от „Pew“ установи, че само 2% от запитаните германци смятат, че страната им има много добри отношения със САЩ.
Еманюел Макрон и редица други ключови фигури от ЕС твърдят, че Доналд Тръмп е бил урок за Европа. Занапред те смятат, че континентът трябва по-малко да разчита на Вашингтон в икономически план, както и по отношение на околната среда и сигурността. Президентът Макрон желае ЕС да създаде свои собствени отбранителни сили, които да работят заедно с НАТО. Един такъв проект обаче е изпълнен с политически и практически трудности. И макар в Европа да се стреми силно да стане по-самоуверена, ще бъде трудно да се намери лидер на ЕС, който да не признае, че е далеч по-щастлив, когато знае, че може надеждно да разчита на американския президент.
