Декември идва.
Нямам търпение да го посрещна. Предизвиква взрив от мисли и емоции в ума и сърцето ми. Кара ме да се замисля за всичко, което си обещах, но не изпълних през тази година, но и да се усмихна на всичко, с което съм се справила, на всичко хубаво, което съм преживяла, на всичко ново, което съм научила.
Да благодаря на хората, които срещнах. На онези, които си тръгнаха и най-вече на всички безценни за мен същества, които обожавам и останаха в живота ми.
Без значение, че понякога съм непоносима. Без значение, че понякога са нетърпими. Те са те. И аз съм аз. А любовта се измерва най-силно в приемането.
Идва декември. Всички, които живеем на тази земя, нека го отпразнуваме.
Месецът, в който треперим от студ и дори да не признаваме – търсим начин да стоплим душата си. Месецът, в който дори да се опитваме да сме цинични, се оглеждаме за вълшебствата на света и се молим поне едно от тях да е отредено за нас и да нахлуе в живота ни.
Идва декември.
И никога не сме достатъчно големи, за да поспрем за малко и да се огледаме за нашето декемврийско чудо. За коледното ни вълшебство. Или да установим, че вече го притежаваме. Защото понякога е нужно просто да спреш и да си помислиш какво имаш, а не какво нямаш, за да изпиташ чувство на радост и удовлетворение.
А ако декемврийският дух не живее в теб в този момент, то те моля – създай го! Обещавам, че ще е лесно и ще си заслужава. Нужно е само малко първоначално желание. Обещай ми:
- Да си сложиш елха, на която да окичиш играчките на своето детство. А ако нямаш такива – купи си и започни своя нова традиция. Елхата не е просто украса за дома, а символ на усещането, което щом я погледнеш, ще почувстваш в сърцето си.
- Да мигат в дома ти коледни лампички – да блестят като мечтите ти и всички дотук постигнати цели. Да блестят като хората, които заемат място в сърцето ти и като онези, за които самият ти си светлина и частта, която ги прави по-щастливи.
- Пусни си коледен филм и слушай коледни песни – от онези лигавите, които няма да си признаеш, че харесваш, но повишават вибрациите на щастието в тялото ти. И ти идва да затанцуваш – пречистен и освежаващ, като снежинките, които падат от небето.
- Поднеси подарък на човек, който не очаква – винаги се грижим да зарадваме хората, които обичаме. Остават обаче и такива личности, които са ценни за нас, но не им го показваме. Сега е идеалното време да ги зарадваш. И не, не говорим за скъпи вещи – подари им картичка или играчка за елхата. И повярвай – за тях ще бъде повече от достатъчно.
- Направи си списък – изброй поне 20 неща, за които си благодарен, че са станали през тази година. Направиш ли го, сам ще се изненадаш от себе си – през какво си преминал.
- Бъди нечие чудо – не защото е декември, не защото идват празнични дни, а защото е хубаво. Винаги можеш да осигуриш храна на гладно животно, да пренесеш чантите на възрастната съседка, да подариш на някой от времето си, за да го изслушаш. Ценно е и не струва скъпо.
Не живеем в идеален свят, но можем да създаваме идеалните моменти.
И не, никога не сме достатъчно големи, за да търсим вълшебствата в света и да се превърнем поне за мъничко в деца, които знаят как да се забавляват и да бъдат щастливи.
Идва декември. Навън е студено, но в сърцата ни трябва да пари.
От смях, от топли прегръдки и истински усмивки. Създадем ли си ги, няма какво да ни попречи да преминем през мразовитите усещания и дни. Наше право е да празнуваме, че сме на тази земя и имаме възможност да я направим поне една идея по-добра. За себе си, обществото и всички, които обичаме.
