Близо 70 милиона лева е дало Министерството на отбраната за борбата с COVID-19. Това каза днес военният министър Красимир Каракачанов след тържествата по повод 142-рата годишнина на Националния военен университет (НВУ) „Васил Левски“. Честванията преминаха при строго спазване на всички противоепидемични мерки. Той допълни:
„Има разходи, от които може да се откажеш, и разходи, които не трябва да спираш, и проектите за модернизация са такива. Към момента не се налага отлагане по който и да е от модернизационните проекти за ново въоръжение. От две седмици курсантите във висшите военни училища са под карантина, за да бъде запазено здравето им в условията на пандемия. Като министър на отбраната, аз се съобразявам с препоръките, които дава главният лекар на въоръжените сили – началникът на Военномедицинската академия генерал-майор Мутафчийски.“
По думите му трябва да се доверим на медицинските специалисти и на хората, които всеки ден се борят с този проблем. Каракачанов каза още:
„Министърът на здравеопазването и лекарите на големите болници препоръчаха новите мерки. Трябва да се доверим на професионалистите, а не на политиците или на слуховете в интернет. Обществото трябва да е наясно, че трябва да бъдем солидарни. По тази причина от седмици в системата на Министерството на отбраната военнослужещи, преболедували Covid-19 и успешно излекувани, бяха призовани да даряват кръвна плазма и те го правят с ясното съзнание, че могат да помогнат. Наред с това около 40 души от военните формирования, преминали курсове за бойни санитари, помагат в петте военни болници и тази дейност ще продължи на смени.“
Министърът на отбраната коментира във Велико Търново и актуалната тема с българо-македонските отношения. В словото си пред курсантите от НВУ той заяви:
„През всички тези години българският воин, командир и офицер, никога не са обръщали гръб на противника. Те проливаха кръвта си за Добруджа, Тракия, Поморавието, Македония за един общобългарски национален идеал – това ги прави много по-велики от всички онези, които след това си присвояваха техните заслуги. Споменавайки Македония, чувам някои наши партньори и т.нар. общественици да ни призовават „да направим компромис“, да приемем, че все пак „нещата са се променили“. С какво да направим компромис? С онези 200 000 български воини, които загиваха по бойните полета през 1912 – 1913, 1915 – 1918, 1941 – 1944 година? Да забравим това, че техните деца, майки, съпруги караха един тежък живот, защото техните мъже и синове загиваха за един общобългарския национален идеал – с това ли да направим компромис? Или да направим компромис с тези, които няколко десетилетия рушаха българските военни паметници и разпиляваха костите на нашите герои. С кого да разделим нашата история? Възпитаници на военното училище са Гоце Делчев, полковник Дрангов, полковник Дървингов, генерал Протогеров, общо 11 генерали от Българската армия, десетки полковници, стотици офицери. Какъв компромис да направим – да ги наречем някакви други, а не българи? След като те умираха в редовете на Българската армия за българския национален идеал. Убеден съм, че няма българско сърце и няма българин в чиито вени тече българска кръв, който е готов да направи това.“