Стотици политици, дипломати, активисти от неправителствени организации и студенти аплодираха българския опит в равнопоставеността на половете по време на Петата световна среща на жените, която се проведе в Япония под патронажа на премиера Шиндзо Абе, предаде МВнР. Българската делегация на форума оглавява вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева.
„България е първа в Европа по брой жени, работещи в сектора на информационните технологии. Делът им през 2017 г. е 27%, при средно ниво за ЕС 17.2%. Сред учените и инженерите в страната ни жените са 53%“, заяви Захариева в изказването си пред форума, а участниците посрещнаха тези данни с ръкопляскания.
Участниците във форума бяха впечатлени още от българската политика по отношение на майчинството и бащинството, както и от стъпките, предприети за изравняване на правата на жените и мъжете в пенсионното законодателство.
Бившият президент на Чили и настоящ върховен комисар на ООН за правата на човека Мишел Бачелет, която участва в първия панел от конференцията заедно със Захариева, цитира доклада на Световната банка „Жени, бизнес и законодателство 2019: десетилетие на реформи“, според който България е на едно от челните места сред страните по равенство на половете. За страната ни от 100 възможни пункта индексът показва 93.75. В 22 държави, сред които е и България, са премахнали пречките пред работните места за жените. За България това се изразява с промяна в законодателството от 2015 г., докогато е имало забрана за жени в 35 професии.
Министър Захариева добави, че за съжаление само 29 външни министри в света са жени, но в България тя е третата дама на този пост. А Мишел Бачелет веднага припомни на аудиторията, че настоящият и.д. президент на Световната банка Кристалина Георгиева е българка, както и бившата директорка на ЮНЕСКО.
50,78 % от служителите в дипломатическата служба на България също са жени. 18 от тях са ръководители на дипломатически представителства.
„Често обаче трябва да мотивираме жените да растат в кариерата. Имало е случаи, в които съм предлагала посланически постове на дами от министерството, но съм получавала отказ“, сподели Захариева и обясни тезата си, че не са необходими само законодателни мерки за гарантиране равното третиране на двата пола.
„Понякога имаме всички законодателни гаранции за равнопоставеност, но на практика имаме още работа. 52 на сто от населението на Европа са жени, но само една-трета от start up компаниите са собственост на жени: това означава, че може би нямат лесен достъп до финансиране и административна помощ“, каза българският първи дипломат.
Комисар Бачелет потвърди думите й с опита си от Чили: оказва се, че там има по-труден достъп до кредити за жени, въпреки че те са по-коректни в изплащането им.
На конференцията Захариева заяви още, че по отношение на неравенството в заплащането България е над средното ниво в Европа, като за континента разликата в заплатите на мъже и жени е около 14% за еднакви длъжности, понякога в едни и същи компании.
По време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през първото полугодие на 2018 г. страната ни постави началото на инициативата Европейска мрежа от жени-лидери в дигиталната индустрия, която има за цел да предостави по-голяма видимост на жените лидери в технологиите и да акцентира върху по-голямото им участие в цифровата икономика.
Японският министър-председател Шиндзо Абе, който откри Петата световна среща на жените, изтъкна, че 2,8 млн. жени са се присъединили към държавната администрация в Япония по време на неговото 6-годишно управление.
„Японската икономика има ръст от 10 на сто и това се дължи на жените. Преди 6 години помолих всички компании в Япония да назначат поне една жена директор, но това не е достатъчно. 2,7 пъти са се увеличили оттогава жените в ръководствата на предприятията от частния сектор“, изтъкна Абе.
На форума бе обсъдено и как отделните държави да достигнат 40% участие на жените в публични дружества и в бизнеса. Според вицепремиера Екатерина Захариева жените и мъжете трябва да са представени дори поравно в компаниите.
На откриването на форума бе и нобеловата лауреатка за мир от Пакистан – Малала Юсуфзай, известна и в България с книгата си „Аз съм Малала“. Тя наред с редица нейни съученички от Пакистан са изгонени от класните стаи, когато нейният град е превзет от талибаните.
„Говоря от името на 130 млн. момичета по света, които не могат да отидат на училище. Ако те влязат в клас, световната икономика ще нарастне с 13 трилиона долара по данни на Световната банка“, каза тя.
