Нов анализ, отразен от „BBC“, предполага, че целите на Парижкото споразумение на ООН за климата стават „постижими“. Групата за проследяване на климата разгледа нови идеи и перспективи в областта на климата, обещани от Китай и други държави, заедно с плановете за развитие с ниски нива на въглеродни емисии на новоизбрания президент на САЩ Джо Байдън.
Реализирането на всички тези стъпки биха означавало повишаването на световните температури да може да се задържи до 2,1° С до края на този век. Предишни оценки показват повишение на температурите до 3 ° C е, водещо след себе си катастрофални въздействия върху околната среда. Въпреки това експертите се опасяват, че оптимизмът в дългосрочен план не съответства краткосрочните планове за намаляване на вредните емисии.
Повече от десетилетие изследователите, които са начело на механизмите за борба с климатичните промени, следят отблизо доколко се реализират колективните обещания за намаляване на въглеродните емисии, излъчвани от развитите държави. След неуспешната среща на върха в Копенхаген през 2009 г., групата изготви анализ, показващ, че глобалните температури ще се повишат с 3,5 градуса до края на този век. Въпреки това изготвянето на Парижкото споразумение за климата през 2015 г., чиято идея е да спомогне да се избегне опасното затопляне на Земята, оказа значително въздействие в положителна посока. В резултат на международният пакт страните постепенно започнаха да се отказват от използването на изкопаемите горива.
През септември тази година специалистите достигнаха до заключението, че светът върви в посока повишаване на температурите с около 2.7C до 2100 г. Тази цифра все още беше далеч от обещаните цели за 2C, съдържащи се във формулировката на Парижкия пакт, и далеч по-предизвикателната цел от 1,5C, която учените одобриха като праг на разрушителното затопляне през 2018 г. Техният нов „оптимистичен анализ“ сега предполага покачване с 2.1C до 2100 година.
И така, какво всъщност се е променило?
През последните три месеца се наблюдават някои ключови събития. През септември китайският президент Си Дзинпин заяви пред ООН, че страната му ще успее да достигне нулеви емисии до 2060 г. и че емисиите на страната му ще достигнат пика си преди 2030 г. Според експертите това може да намали затоплянето с 0,2 до 0,3° С до края на века. Япония и Южна Корея последваха примера им, обещавайки да достигнат нулева стойност на емисиите си до 2050 г. Южна Африка и Канада също обявиха своите цели за тотално елиминиране на вредните емисии.
Другата значителна промяна в областта на климата несъмнено е изборът на Джо Байдън за президент на САЩ. Овладяването на климатичните промени е основна част от неговата политическата програма на. Той обеща да доведе САЩ до нетни нулеви емисии до 2050 г. Този ход би понижил глобалните температури с 0,1 ° C до 2100 г.
Потенциални трудности
Експертите от Групата за проследяване на климата заявиха, че са възприели доста консервативен подход, но с готовност признават, че техният оптимистичен анализ идва с някои основни предупреждения. Най-големият проблем според тях е, че краткосрочните планове за намаляване на въглерода до 2030 г. не са в съответствие с това, което реално може да се свърши за такъв срок от време.
„Страните все още не са регулирали своите краткосрочни действия, за да вървят по пътя към дългосрочната цел.“, обясни Никлас Хьоне, от „NewClimate Institute“, който също работи в посока проследяване на действията за борба с климатичните промени. Очаква се страните, подписали Парижкото споразумение, до края на тази година да представят нови планове за намаляване на въглеродните си емисии до 2030 г. Редица от тях обещават да го изпълнят, като сред тях са Великобритания и някои членки на ЕС. Има обаче и няколко държави, които все още не са склонни да си поставят цели, а наред с това това много по-бедни държави все още инвестират във въглища. „Има държави, които все още остават „лоши играчи“ в тази област, включително Саудитска Арабия, Бразилия, Австралия, Русия и няколко други.“, смята Бил Хеър, който участва в изготвянето на анализите.
Как влияе борбата с COVID-19 на климата?
Според експертите действията, които предприемат страните за овладяване на пандемията от COVID-19, е решаващ шанс те да насочат краткосрочните си разходи към възобновяемите енергийни източници, като наред с това намалят значително въглеродните си емисии. „Пандемията дава възможност на страните не само да очертаят дългосрочните си цели, но и да се насочат към правилния път, така че всъщност да могат да постигнат дългосрочните си цели.“, твърди д-р Маиса Рохас, която ръководи Центъра за изследване на климата и устойчивото развитие към Университета на Чили в Сантяго. „Ще използваме ли тази възможност? Моето впечатление е, че много страни, включително ЕС, вече я използват.“, смята тя.
