Владислав Кънчев е професионален ММА състезател, бивш шампион на престижната сръбска организация „SBS“, както и собственик и треньор на клуб „Tiger sport“ в София. Още преди да постигне своите 11 победи, 6 загуби и 2 равни мача, Влади решава, „на собствена глава“, че „спортът е най-важното нещо“, защото „изгражда увереност и да възможност да развиваш собствения си потенциал, който е безграничен“.
В разговор-интервю за Искра.бг шампионът разказа малко повече за себе си, защо е избрал бойните изкуства пред футбола, колко сериозна подготовка изискват победите и каква е насладата, която треньорската дейност му носи.
Кога и как избра да тръгнеш по пътя на спорта?
Като цяло със спорт се занимавам от много малък, от 7-годишен някъде. Баща ми ме насочваше и ми даваше мотивация да не спирам. Започнах с футбол, бях дълги години вратар, може би докъм 17-18-годишна възраст. Когато навърших 15, започнах същевременно с футбола да тренирам борба и бокс. След време прекратих играта с топката, но някак естествено продължих тренировките на тепиха и спарингите на ринга. Комбинацията от усилията ми правеше чист ММА и в един момент, бях около 20-годишен, просто изцяло се отдадох на бойните спортове.
Влади приключва с футбола, защото мисли, че е „доста трудно да се развиеш“ на терена. Боецът смята, че по онова време е имало само 4 софийски отбора и е трябвало да реши дали да отиде да играе в друг град, но е бил малък и това не е било опция. Изборът между бокса, борбата и ММА никога не е стоял пред него, „защото ММА е много по-комплексен спорт“.
На какво те научи светът на професионалния спорт?
Професионалните тренировки водят до голям брой контузии, особено при нас в ММА. Спортът за здраве, който се практикува от повечето хора, не е свързан с толкова травми и е важно да се прави разлика. Като цяло обаче всяка физическа активност, към която човек подходи сериозно, изгражда характер и носи много и все положителни резултати след себе си. Естествено, има и някои неща, от които се лишава един спортист, особено в периода преди състезание. Едно от тях е храненето например. Последната седмица преди мач, когато се налага да смъкваш килограми, ограничението в диетата е доста осезаемо.
Другите социални сфери, в които всеки, поел към победата, трябва да е готов да „свие“ своето присъствие, са „обичайните неща – по-малко срещи с приятели, по-малко време със семейството. Има моменти, в които за съжаление, не мога да им обърна достатъчно внимание, но няма как.“
Ти имаш своя собствена зала, ще ни разкажеш ли малко повече за нея?
Залата се казва „Tiger sport“ и се намира в квартал „Младост 4“ в София. Бих казал, че се развива много добре, вече 8 години там се подготвят, както момичета, така и момчета, сред които и немалко професионални състезатели. Възрастово ограничение по-скоро няма, единственото условие е желаещите да имат навършени 14. Посещаемостта е различна спрямо сезона, както е и на повечето места. През зимните месеци достигаме до около 20 човека на една тренировка, а лятото между 10-12. Сега покрай пандемията броят на трениращите е почти наполовина.
Според Влади, единственият проблем, който залата среща покрай епидемиологичните особености в страната, е, че не могат да тренират лица под 18-годишна възраст. Плюс „това, че има по-малко състезания“. Въпреки извънредната обстановка обаче, тренировките се провеждат всеки понеделник, вторник, четвъртък и петък от 20:15 ч.
Какво е удовлетворението, което изпитваш от успехите на онези спортисти, които подготвяш ти?
Наслада като треньор е също толкова голяма, както и когато печеля аз, но много зависи и на какво състезание участват момчетата. Ако е нещо голямо, например тази година имахме момче, което стана вицесветовен шампион по бойно самбо – Емил Незиров. Тогава насладата беше наистина голяма. А пък има и регионални състезания, които са доста по-малки. Там не се задоволявам така, както при по-мащабните формати, когато взимаме победата и първите места.
Кои са върховете, към които се стремиш, и кой ти помага да ги достигнеш?
Имам големи амбиции да играя в някоя сериозна ММА организация като „Bellator“, „UFC“. Няма някой конкретен противник, срещу който бих искал да се изправя, защото за мен опонентът е без значение, важна е само и единствено целта. По пътя към нея доста често се организирам сам, но имам и треньор, който ме подготвя най-вече в играта в стойка – Борислав Божков от НСА.
Владислав Кънчев ще се състезава в Четвъртото издание на елитните серии Pro Grappling Invitational (PGI), което ще се проведе на 30 януари 2021 година. Повече за неговата подготовка, както и очакванията, които шампионът има, очаквайте скоро.
