За седми пореден ден Проходът на Републиката остава затворен заради акции по разчистването на паднали по пътната настилка дървета и клони вследствие обледяване на растителността и натрупания мокър сняг.
Блокирането на пътната артерия се случва рядко и заради това сегашните събития отварят отново въпроса за планираното изграждане на тунел. „Това е идея, която се възражда периодично през годините и винаги се стига само до обществени дебати, дискусии и спорове“, обясни Росица Кирова от Гражданска инициатива за магистрала до Видин и тунел под „Петрохан“.
Серията от забравени обещания разпалват поредица от протестни действия и пътни блокади преди 3 години, когато под искането за реализацията на проекта се подписват приблизително 17 хиляди души от областите Видин и Монтана. В най-новата история на България обаче плановете за „пробив“ на Старопланинската верига и бърза връзка със Северозападната част на страната са рестартирани няколко пъти.
Въпреки премеждията за осуетяване на проекта, вече е извършено прединвестиционното проучване на трасето, което е било възложено на Агенция „Пътна инфраструктура“, като има яснота и по отношение на параметрите на самото съоръжение. Избрано е и вариантно решение за тунел с дължина от 7 километра – два пъти по-сериозно от строящия се „Железница“.
Сложността на терена изисква изграждането на внушителните метри, защото по този начин се намаля броя на кривите, което от своя страна повишава проектната скорост и максимално понижава надморската височина на пътя, правейки го по-достъпен при неблагоприятни условия.
Планът за изграждане на тунел под Петроханския проход е предизвикателен, защото струва немалко усилия и средства. „Няма друг вид обект, който да има толкова много изменчивост по време на самото строителство. Цялата технология трябва да се базира върху геоложките проучвания на върха, на ската“, допълва инж. Красимира Каменова, специалист „Пътно строителство“.
Идеята е финансирането на обекта да бъде като публично-частно партньорство.
Вариантът, който ще бъде избран от прединвестиционното проучване, задължително ще премине през множество други процедури и чак след необходимото решение от екологичното министерство ще продължи неговото допроектиране, пояси инж. Досев.
„Няма да се откажем“, категорично отсече Кирова. Тя сподели, че целите й са след две години да има стартирала процедура за избор на изпълнителна фирма, а след още пет – проектът да бъде изцяло финализиран.
Бъдещият тунел би направил по-бърз и безопасен трафика, който по най-скорошни данни стига до около 20 хиляди минаващи през прохода автомобили.