Скъпо струва да живееш като в приказка.
Чувствам се сякаш живея като в приказка. Или филм на ужасите. Сценарият не ми харесва. Много други граждани също са недоволни, но всички дружно си плащаме, за да продължаваме да участваме или наблюдаваме пълноправно поредната серия на бозата, продуцирана от управляващите.
Началниците, на които даваме пари, за да са ни началници, всъщност би трябвало да работят за нас. Те пък си мислят, че са нещо като божества, на които всички трябва да се кланяме. Реалната масова представа за тях обаче идеално се преплита в два образа.
На Торбалан, който прибира всичко, което може в торбата си и на Баба Яга, която яхва скъпата си метла, но смята, че всички останали трябва да ходят пеша, ако посмеят да заявят, че има реален проблем.
Ходете пеша, бе!
Добри герои има и не са малко. За тях обаче не се разнасят легенди, а славата им често отшумява за няколко часа. Пред медиите сякаш са си сложили шапка невидимка, а пред затъналото до ушите в проблеми общество, е нужно да се доказват.
Голяма част от пътищата наподобяват място от увеселителен парк. Истинско приключение за всички участници в движението. Тръгваш и не знаеш през какво ще преминеш, за да стигнеш до крайната цел.
Вълшебници сме по оцеляване!
Размерът на пенсиите и минималните заплати карат потърпевшите да се чувстват сякаш притежават вълшебни сили и непоклатим дух за посрещане на утрешния ден. Дали тези хора не разполагат с тайни магически пръчици, чрез които успяват да платят безумно високите си сметки и да преживеят още 30 дни от иначе вълнуващия си от тревоги живот?
Има опасни места, на които е забранено да се ходи, иначе рискуваш здравето си. Или минимално ще се отървеш с мъмрене и солидна глоба, че си решил да вземеш сам решение за опазването на живота си.
Заклеймени са баровете, голяма част от центровете за спорт, заведенията за хранене. Културните мероприятия могат да се посещават при определени условия. Обаче виж – да идеш и да се насладиш на известните търговски вериги си е не просто в реда на нещата, а дори препоръчително.
Присвояват се земи, за да се раздадат на добре известни лица. И няма кой да даде обяснение. Решават управляващите, извинете… сценаристите. Не ние! И отговори не са длъжни да дават. Нали сюжетът си е техен…
А на нас… К’ъв ни е филмът за днес? И коя роля ще играем? Нека внимаваме преди да приемем офертата!
Че ще трябва и да си плащаме!
