Проф. Любима Деспотова-Толева обяви, че живите ваксини могат да бъдат рискови при крехка имунна система. Тя подчерта пред „БНР“, че възрастовата група над 65 години е била изключена от проучванията за безопасност и ефективност на препаратите. Това се е случило при всички ваксини. Затова в момента на практика липсват научни данни, които да бъдат анализирани и да се направят заключения. А именно в периода на старостта всички физиологични механизми отслабват, в това число и тези на имунния отговор.
Според проф. Толева е много рано да се каже дали ваксините срещу COVID-19 ще осигуряват дългосрочна защита. За да бъде даден отговор на този въпрос, са необходими още изследвания. Положителен е фактът, че повечето хора, които са преболедували заболяването, изграждат защита от него и поне за известен период от време няма да се появи реинфекция.
Проф. Толева разясни, че в момента се разработват различни видове ваксини. Едните са инактивирани или отслабени (живи атенюирани) вирусни ваксини. Те могат да бъдат рискови при хора с крехка имунна система. Това са например старите пациенти. По-безопасна алтернатива би била разработването на инактивирани вируси, въпреки че те дават по-краткотраен имунитет и има нужда от реимунизации.
Протеиновите ваксини пък използват безвредни фрагменти от протеини или обвивки, които имитират вируса на COVID-19. По този начин се генерира имунен отговор.
В проучванията на този тип препарати само 25% от хората са били на възраст над 65 години, а тези над 85 години са на практика изключени.
Нашумелите в момента РНК и ДНК ваксини използват генетично медофицирана РНК или ДНК за генериране на протеин, който да предизвика имунен отговор. На теория те могат да бъдат безопасни и за възрастните хора, но за съжаление за момента се знае твърде малко.
Освен това е важно, че ваксината трябва да се прилага според състоянието на пациента и тук идва преценката на неговия лекуващ лекар. Той трябва да прецени вредите и ползите от поставянето на препарата против COVID-19.
Според проф. Толева задължително трябва да се запази принципът на доброволното ваксиниране. Ако пациентите не могат да изрязат своята волята, решенията за вида на препарата и дали изобщо да бъде поставян, трябва да бъде взето от настойник, който има юридическото право да го направи.
