„Семената от тези дървета растат вътре в нас“, пееха природозащитниците от гората Даненрьод (Дани) в Германия в снежния декемврийски ден, когато се запознах с тях. В последните дни те бяха станали свидетели на отсичането на последните две дървета – „дядо“ и „внуче“ – стоящи на пътя на проекта за разширяването на аутобан A49.
Седмицата им бе особено изтощителна и защото местната полиция принудително ги бе изгонила един по един от къщичките им по дърветата. Това, което сега наричаха дом, бяха стотици палатки и кемпери, поставени в подножието на обичаната от тях гора.
Тяхната окупация на района бе започнала преди повече от година, когато стана ясно, че 27 хектара (67 акра) вековни дървета трябва да бъдат отсечени, за да се направи място за 3-километров участък в провинцията Хесен, разширяващ аутобан A49.
Решението тогава бе посрещнато с вълна от протести, организирани от местни жители, активисти от цяла Германия и дори от чужбина. През изминалата година протестиращите се закачаха да висят от мостове над магистралите, вързваха се за дърветата, блокираха аутобаните, разпространяваха петиции и завеждаха дела, с които да предотвратят сечта.
Всички тези действия бяха определени като „абсолютно невиждани досега“ от Майкъл Зарт от ДЕГЕС – компанията, менажираща разширяването на A49 и над 100 други аутобан проекта из Германия. Той призна, че често имало протестни „чествания“, когато се стартирали нови инфраструктурни проекти, но те обикновено се организирали от местните жители и приключвали веднага щом легитимността на строежа се докажела пред съответните власти.
Случаят не бил такъв в гората Дани, където хиляди активисти участвали в съпротивата въпреки одобренията, дадени от съда. Зарт сподели убеждението си, че това било в резултат на факта, че Дани се бе превърнала в „символ на човешката намеса в природата като цяло“.
Дори след като видели съпротивата на хората, обаче, от компанията не се чувствали като „злодеите“ в тази ситуация, тъй като те просто изпълнявали решение, взето от парламента. Това обаче не пречеше на природозащитниците да обвиняват ДЕГЕС в съучастничество.
Независимо от това Зарт предполага, че „не всички били там заради дърветата“, като някои просто възприемали окупацията като възможност да се борят срещу правителството и полицията. Това твърдение беше отхвърлено от активистите, които споделиха, че много странични фактори допринасяли за укрепването на чувството им за общност, но в основата винаги щяла да бъде любовта им към Дани.
Като основни причини за съпротивата си протестиращите отбелязаха многото застрашени видове, живеещи в региона, и намиращия се точно под гората воден резерв, обслужващ нуждите на над 500 000 души. Обясниха обаче и че са против създаването на повече аутобани като цяло.
Ето защо, дори след като всички дървета по пътя на А49 бяха изсечени, стотици активисти все още бореха дъжда и снега край Даненрьод заради каузата си. Някои от тях, като Оливия, бяха пристигнали в лагера само дни преди да бъде свалена последната къща на дърво, но бяха решени да останат, за да участват в дискусиите за последващите действия и инициативи на лагерниците.
Докато някои активисти останаха в Даненрьод, за да наблюдават строителството, други се преместиха в други подобни лагери или се прибраха у дома, за да презаредят с енергия и за да споделят своите знания и опит с природозащитниците в местните им общности. Единодушни са обаче, че борбата им срещу строенето на още аутобани далеч не е приключила.
Протестиращите смятат, че строителството на аутобани може да е било подходяща стратегия за изкореняването на безработицата след Първата световна война, но продължаването да се мисли в тази посока било контрапродуктивно, имайки предвид необходимостта от политики, които да насърчат зеления преход.
Германия разполага с 13 000 км аутобани и е на второ място по отношение на това в Европа, след Испания. Плановете са до 2030 г. мрежата да нарасне до 14 000 км. Вместо това активистите искат парите да бъдат използвани за подобряване на съществуващата пътна инфраструктура, насърчаване на колоезденето и инвестиране в обществен транспорт (автобуси и влакове), който след това би могъл да позволи по-оперативно придвижване.
Геко от Испания смята, че създаването на повече аутобани би било като поставяне на лепенка върху счупен крак. „Правителството не може да продължи да строи все повече пътища, ако едновременно настоява за по-зелено бъдеще“, каза младият активист.
Екологичните организации също подкрепят това твърдение. Бенджамин Стиван от Грийнпийс отбеляза, че изследванията им са стигнали до заключението, че броят на автомобилите в ЕС трябва да намалее наполовина до 2040 г., за да се постигнат целите на Парижкото споразумение.
„За да може да се справи само с половината от настоящия брой автомобили, германското правителство трябва да работи за подобряването на алтернативните транспортни средства.“
Председателят на Федерацията за опазване на околната среда и природата (BUND) Олаф Банд също отбеляза още през октомври, че ограничените данъчни фондове трябва да се използват за развиване на системата за обществен транспорт, която да е „надеждна и достъпна алтернатива“ за зависимите от нея живущи в селата.
Но транспортното министерство твърди, че прави това, като инвестира прогресивно в железопътен транспорт. „В бъдеще за първи път повече пари ще се вливат в железниците, отколкото в пътната инфраструктура“, заяви говорител на BMVI. Министерството също подобрявало и съществуващата инфраструктура, като инвестирало в разширяването на 3000 км съществуващи пътища с допълнителни ленти.
Що се отнася до ситуацията в гората Дани, министърът на околната среда, енергетиката, транспорта и жилищното строителство на Хесен Тарек Ал-Вазир бе поставен под натиск. Тъй като той е представител на „Зелената“ партия, активистите очакваха от него да намери начин да предотврати сечта, но той не успя.
Това задълбочи разрива между партията на „Зелените“ и нейните поддръжници, като протестиращите стигнаха чак до окупация на централата на партията през октомври. Зелените бяха обвинени, че са се превърнали в „автомобилна партия“, която призовава за действия, но не прави достатъчно на практика, дори в онези щати, в които е част от управляващата коалиция.
В момента партията се опитва да балансира радикалните желания на много активисти, интересите на силно засегнатата от пандемията автомобилна индустрия и тези на екобуржоазите, които искат да карат електрически коли, но изискват подходящи пътища по които да правят това.
„Внимавайте да не се радикализирате до степен на откъсване от реалността“, каза на протестиращите съоснователят на партията на „Зелените“ Фриц Хан през ноември.
Докато разочарованите активисти от движението „Петъци за Бъдещето“ и други организации изказват подкрепата си за новосъздадения „Климатичен списък“, Зелените се опитват да се адаптират и да спечелят отново доверието на избирателите си преди септемврийските федерални избори.
Наскоро партията призова за мораториум върху изграждането на нови аутобани и държавни пътища. Те също така изискаха фундаментален преглед на транспортната политика на страната, която през 2016 година доведе до създаването на Федералния план за транспортна инфраструктура за 2030 година. Активистите твърдят, че планът не зачита достатъчно околната среда. В отговор BMVI заявиха следното:
„Дали проектите за строителство на пътища са включени в него, зависи от резултатите от макроикономическа оценка. Освен това били извършени анализи на ползите и вредите, териториално планиране, градоустройство и оценки на вредите за околната среда.“
Стотиците протестиращи от гората Дани обаче не изглеждат убедени в добрите намерения на министерството и подготвят следващия си ход.
