Дяконе?
Измина близо век и половина откакто го провесиха на онова заледено въже. Достатъчно време да застанем на грешната страна на две световни войни, да оставим безропотно да ни владеят различни чужди интереси, да сменим няколко неуспешни политически режима. И най-вече – няколко поколения да си отидат от този свят с чувство на недоволство.
Приехме това бесило като наш си, личен кръст, който понесохме с известна гордост, събуждана от време на време – на празник, когато ни е угодно или след глътка ракия. Но за разлика от Христовия кръст, май не превърнахме бесилото от символ на смъртта в символ на вярата.
Днес чух по радиото случайно записани хора, които коментират предстоящите избори. Различни съдби, образования, речеви способности. И една обща, доминираща теза:
„Каквото и да направя, нищо няма да се промени.“
Дяконе, ще ни простиш ли, че почти век и половина по-късно, не сме разчели въпросителните към нас в твоето тефтерче?
Източник: Р. Бимбалов
