Хижа „Ловна“ се намира в Северозападна Рила, над левия бряг на река „Джерман“, югоизточно от курорт „Паничище“. Разположена е на около 1654 метра надморска височина в местността „Горелото“ в подножието на Седемте рилски езера, до поляна, заобиколена от стара иглолистна гора.
Приключението започва от долната станция на лифта за езерата, докъдето пътят е асфалтов. Оттам нагоре се продължава офроуд пеша, защото хижата се намира в природен парк и е меко казано грехота човек дори да си помисли да замърсява по какъвто и да било начин. Освен живописна и смайващо красива, пътеката е и широка, така че няма да усетите кога сте минали два километра и половина и сте стигнали до мястото на срещата.
Един от първите ентусиасти, който ще ви посрещне на голямата поляна пред „Ловна“, е Иван Попов. Планинар, бивш изпълнителен директор на верига спортни магазини, баща на три деца, свободен дух и огромна усмивка. Всичко това, обединено под общия знаменател „хижар“, който е високо, високо над нещата.
Иван е дълбоко нагазил в битовото, но на цяла Вселена разстояние от битовизмите, с които скучно сивее подреденият градски живот. От сутрин до вечер се цепят дърва, оправят се помпи, ремонтират се ел. инсталации, носят се провизии с моторна шейна, разливат се шотове с ракия под огромното, осеяно със звезди планинско небе. Къде ти място за дребнавости в тази идилия?
Снимки: ZarArt и Stefan Vasilev Creative
Намираме Иван в София, защото е училищно време и се налага едно непрестанно жонглиране между цивилизацията и дивото.
– Здрасти, Ванка, кой се грижи за хижа „Ловна“, когато теб те няма?
– В момента има две момчета, които я поддържат. Аз съм там от петък до неделя, често се случва да ме видиш горе и през седмицата, когато се налага. Пък то извънредните поводи не са изобщо рядкост, самите условия в планината са по-предизвикателни. Я нещо се развали и трябва да се пипне, я храна да се зареди. Ето миналия понеделник например се качвах, защото спря токът. Електрозахранването ни, което е на ВЕЦ, сдаде багажа и нямаше как да отложим ремонта за по-удобно време.
– Хижарят ли избра хижата или се случи в обратния ред?
– Обратно, тя ме намери. Работих за „Стената“, това са специализирани магазини за туристическа екипировка. Бях около 2 години асистент на изпълнителния директор, после 5 години аз бях изпълнителен директор. Запознах се с един от корпоративните ни клиенти, заговорихме се случайно, разговорът тръгна и след два-три месеца той ми предложи да му стана съдружник на „Ловна“. Случи се някак естествено, защото, както не пропускам случай да кажа – винаги ми е било мечта да имам бар на морето и хижа в планината. И ето на.
Така от април месец на 2017 година мечтата на Иван придобива реални размери. Макар че среща трудност да отговори кой сезон му е по-любим, зимата взима връх, въпреки че и лятото не остава по-назад, „защото децата се забавляват много тогава, а тяхната радост рефлектира върху нас“. Съпругата му посреща с готовност идеята за новия дом, а малчуганите имат щастието да газят на воля из снега през студените месеци, за да им залипсва още повече топлият пясък, по който тичат от юни до септември.
– Като стана въпрос за семейство, трябваше ли да промениш нещо коренно в начина си на живот и беше ли те страх „да хванеш гората“?
– Толкова е динамичен целият филм, че постоянно търпи промяна, не мога да конкретизирам. И все пак, ако трябва да посоча едно нещо, то ще е свързано с някаква нагласа по-скоро. Психиката се пренастройва. Дали е имало страх? Не, страхът се изпитва при други ситуации. При първоначалното решение водеща е мотивацията за свобода.
След кратка пауза отговорът бива прецизно установен:
– Абе знаеш ли какво? Станах от офис стола! Това определям като драстично, защото направо се бях вкоренил зад бюрото. Работата беше изключително готина, давах повече лично време, отколкото се изискваше, защото влагах сърце в нея. Ръководех 4 магазина и правихме 2 големи събития годишно. Едното е „Байк и Рън за Чепън“, а другото са добре познатите „Дни на предизвикателствата“ – невероятен филмов фестивал за екстремен и приключенски туризъм.
– Изглежда, че животът ти винаги е вървял покрай активности на открито?
– Да, най-вече покрай личности с волен дух, които са малко или много свръххора. Такива, за които думата невъзможно не съществува в речника. Например алпинистът Боян Петров, Бог да го прости, велик човек. През ден съм се виждал с него, гледали сме маршрута, къде ще ходи, какво ще облича, поръчвали сме му цялата екипировка до най-малкия детайл. Благодарен съм, че съм имал честта да го познавам отблизо. И не само него, всякакъв род спортисти – катерачи, летачи, байкъри, които стигат на границата на възможностите си и я прескачат сякаш е детска игра, но реално с упорит труд и силна воля.
– Кое ти е най-милото кътче в хижата?
– Цялото място ми е повече от любимо. Погледнеш го от дрон или от пътеката, която води към езерата, и виждаш дървена къщичка, сгушена в прегръдката на планината с огромна поляна около нея. И всичко друго, докъдето ти видят очите – гора. Как да я разделиш на части тази излязла от приказките картинка?
Мястото е избрано съвсем умишлено още в миналото от хората на цар Фердинанд, именно защото е добре защитено от всички страни при неблагоприятни метеорологични условия.
„Ловна“ има и ключово значение за Учителя Петър Дънов и неговите ученици от Бялото братство, които често са се събирали на полянката отпред. Запазен е и камъкът, на който Учителят е провеждал беседите си, а в хижата една от стаите е позната като „стаята на Дънов“.
– Имаш ли любим момент от деня?
– Може би много рано сутрин, още преди изгрев, когато е наистина тихо, вече всички са си легнали, печката е пригаснала и аз ставам да я запаля. Неприятното е, че някъде тогава трябва да започне и чистенето, ако предишната вечер е било мазало, но неслучайно ми викат „Иван подреденото“. Обичам постоянно нещо да си действам. За сметка на това пък не готвя. Майстор съм на пържените филийки и по принцип мога да ви изненадам с цяло меню, но се въздържам от изяви в кухнята.
Снимки: ZarArt и Stefan Vasilev Creative
– Кои са най-запомнящите се моменти за теб там горе?
– Бяхме се събрали веднъж на маса хора от седем народности – японец, чехкиня, поляк, англичанин, израелец, абе всякакви. Представи си, седнали сме отвън през лятото, пием шотове с ракия и всеки от нас пее химна на своята държава. Толкова се почерпихме, че немецът падна под масата. Впоследствие обаче аз се превърнах в нещо като негов “Personal Jesus” за България. И готиното е, че става въпрос все за смислени хора, перспективни. Единият беше изпълнителен директор на петролна фирма в Германия. Чудна компания и за маса, и за сериозни разговори.
Наред със забавната част върви и сериозната. От хижа „Ловна“ миналата година проведоха благотворителна кампания за събиране на средства, с които успяха да реконструират голяма част от сградата. Продаваха чугунени канчета, чанти от плат, магнити, значки и бандани.
„Винаги си има и моменти на доброволчество“, допълва Ванката, защото понякога „чисто бизнес погледнато, сметката трудно излиза“.
Зад идеята за различното планинарство стои голям набор от хора.
„Едни от най-сериозните производители на бои ни изсипаха две палета с цветове, които още не сме оползотворили изцяло, водеща европейска фирма за електроуреди ни подари три бойлера, от известна българска пивоварна компания ни донесоха бири без пари, които да предлагаме на гостите, а голяма верига магазини за спортни стоки без аналог у нас, ни осигури дрехи и ни удари по едно рамо финансово.“
Иван е категоричен, че добрият пример трябва да стигне и до други места, „за да покажем, че заедно можем всичко“. Защото „идеята не е да се хвалим – вижте ни, нашата хижа е най-великата. Напротив. Планината е великата!“.
Събитията, които се организират на хижата, са с различна насоченост. На полянката пред „Ловна“ може да научите как да оцелявате в екстремна ситуация, да се запознаете отблизо с билкарството, да се насладите на някой приключенски филми, да станете част от откриването на зимния сезон с проекти на „Wild berries“, „Wild sousages“, да поспортувате… и какво ли още не.
Хижа „Ловна“ работи целогодишно. Ако решите да посетите вълшебното местенце и да се скриете в прегръдката на величествената Рила, резервацията (особено в почивните дни) е задължителна, защото мястото разполага само с 40 места за спане.
Има WI-FI (паролата се дава срещу определен брой нацепени дърва) и идеални условия за home office.
И знаете ли още какво? На 1654 метра височина се шири и безвремието. То е там, за да ви напомни как изглежда животът без часовник. Простичко – започваш да присъстваш във всеки един момент осезаемо. И дишаш с цялото си същество.
Искам да се запозная с хижаря Иван….