България изостава с либерализирането на икономиката, въпреки че се подрежда напред в Индекса за либерализация в пазарите на автомобилни горива и застраховки, както и в трудовия пазар. Това стана ясно от проведено изследване от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Пазарът на горива в ЕС е изключително добре развит и конкурентен, но търсенето пада повече от десетилетие заради разрастващите се производители на по-ефикасни, зелени превозни средства. По-стриктните регулации в големите градове и по-ниските данъци върху дизела изолират традиционните оператори и повишават финансовите пречки за достъп.
Независимите търговци не са конкурентни срещу вертикално интегрираните компании, а високите цени и изисквания към производителите представляват заплаха от банкрут. Все пак, либерализация на пазара има – за 2020 година най-голяма отвореност показват Полша (съответно 100), Германия (93) и Австрия (91). България дели шестото място с Португалия и Словения.
Индексът за либерализация представлява количествено-качествен анализ на това колко отворени са девет традиционно високо регулирани сектора на икономиката в 28-те (през 2019 г.) страни членки на ЕС.
Високият резултат предполага улеснено навлизане на пазара, повишена динамика, значителен плурализъм на оператори, оферти и продукти. Еволюцията на либерализацията е важен показател за развитието на икономическите свобода, растежа и иновациите.
Индексът дава информация за способността на Европа да преследва икономическите си цели, сред които е пазарната интеграция в рамките на общия пазар. Изследването проследява напредъка на държавно ниво в насърчаването на конкуренцията и показва европейските тенденции за развитието й, както и доколко и в кои сектори страните членки стават по-пропускливи за иновации и икономически плурализъм.
Либерализацията предполага правната и регулаторна рамка да гарантират основни икономически свободи по организиране на производствените процеси. Свободата за напускане на пазара пък означава, че неефикасните компании лесно банкрутират, освобождавайки капитал и работна ръка. Спасителните мерки за губещи стопански агенти изкривяват пазара, възпрепятствайки оспорването на пазарната позиция на успешните фирми.
Графика 1: Общ индекс на либерализация (по-високото е по-добро)
Либерализацията се измерва спрямо най-добре представилата се страна (с резултат от 100 точки). Повечето държави се стремят да засилят конкуренцията отвъд основните изисквания на ЕС. В някои случаи те сами инициират отварянето на пазара. Обединеното кралство, например, е пионер в либерализацията на енергетика и телекомуникации, а Швеция – в железопътния транспорт през 80-те години. Най-често обаче, либерализацията е функция на желанието на ЕС за пазарна интеграция.
Три тенденции се открояват от проучването. Първо, дългогодишни членки на ЕС получават по-висок резултат, въпреки че изключения съществуват в лицето на Финландия, Франция, и Гърция. Второ, икономиките на големи държави са по-отворени, а малките са по-податливи на монополистки посегателства. И трето, в сравнение с минали години, завишената хетерогенност на секторно равнище противоречи на неочаквано хомогенната отвореност на пазарите.
Графика 2: Индекс на либерализация на пазара на природен газ (по-високото е по-добро)
През 2019 година, най-либерализираната държава на пазара на труда е Обединеното кралство (100), благодарение на гъвкавото си трудово законодателство. Плътно я следват Ирландия и Малта (и двете с 97), докато България е трета с 96. По-гъвкави закони в сферата предполагат по-бързо възстановяване, и по-ефикасно разпределение на производствените фактори.
Източници на несигурност като търговски войни, Брекзит и пандемията изострят нуждата за реформи, които да подобрят способността на икономиката да се адаптира и еволюира. За съжаление, няколко членки на ЕС имат стриктни регулации на пазара на труда, като най-зле представящите се в тази област държави са Франция (43), Люксембург (46) и Португалия (50).
Графика 3: Индекс на либерализация на пазара на труда (по-високото е по-добро)
Европа отговаря за около една трета от световните застрахователни премии. Достъпът до развити застрахователни продукти позволяват на домакинствата и бизнесът да измерват, управляват и покриват рискове. За 2020 най-либерализирани са пазарите на Франция и Обединеното кралство (и двете 100), Австрия (99), Германия (92), и България и Кипър с 84. Най-зле представилите се държави са Дания (39), Финландия (49) и Чехия (51).
Въпреки сравнителните ни предимства в пазарите на труда, автомобилните горива и застраховки, Индексът поставя България в крайните редици на пазарите на природен газ, електричество и железопътен транспорт.
