На тези парламентарни избори протестният вот антиГЕРБ е в пъти повече от поддръжниците на статуквото. ГЕРБ запазва първото политическо място, защото желаещите промяна разпръснаха вота в няколко политически субекта – „Има такъв народ“, „Демократична България“, „Изправи се Мутри Вън!“, „БСП“ и още няколко политически формации, които не успяха да прескочат изборната бариера.
Политическият пазар на промяната е фрагментиран, а гражданите не разпознават в него един единствен автентичен носител на промяна. Политическите формации на промяната заложиха основно на риторика тип антистатукво, но в изграждането на промяната, чрез създаването на кабинет антиГЕРБ ще е необходим и положителният разказ, за това какво точно ще правят с политическата власт. Събирането им единствено на основата на против ГЕРБ, и с оглед на другите им персонални конфликти създава риска да си припомним „Гераците“ на Елин Пелин, където всичките се изпокарват накрая.
„Преобразеният“ Б. Борисов, след изборите не постави акцента върху поредната изборна победа на ГЕРБ, а призова за експертен кабинет, подкрепен от широка коалиция. В предходните Народни събрания лидерът на ГЕРБ разделяше и със гъвкави операции успяваше да формира мнозинство. Нека си спомним първото му правителство през 2009 г., то беше на малцинството с подкрепата на няколко народни представители, които напускаха парламентарната група на политическа партия РЗС, а групата на партията се разпадна, докато те подкрепяха първия кабинет на ГЕРБ.
В следващото правителство на ГЕРБ идва редът на партньорите им от Реформаторския блок, който също се разпадна и да стигнем до последния парламент, в който партньорите на ГЕРБ – Обединени патриоти се изпокарват и коалицията е напусната от политическа партия Атака.
„Преобразеният“ лидер на ГЕРБ влиза в нова роля, в ролята на обединител, защото осъзнава, че по-голямата част от партиите, които получиха представителство не искат никакви съвместни действия с ГЕРБ. А с тези с които са възможни такива действия или не прескочиха бариерата или аритметиката недостига. Преходът от разделяй и превземай към обединявай не е никак дълъг, когато става въпрос за нагаждането към „старото“ към новата политическа ситуация.
Втората по доверие политическа партия – „Има такъв народ“ отправи оферта, че са възможни съвместни действия с политическите формации на промяната, ако изходна точка за тях са темите от националния референдум през 2016 г. по инициатива на „Шоуто на Слави“. Т.е за политическа формация „Има такъв народ“ следните референдумни теми трябва да станат закон – въвеждане на мажоритарна избирателна система, намаляване на държавната субсидия за политическите партии на 1 лев за един действителен глас и въвеждането на задължителното гласуване на изборите и референдумите.
Подобна оферта не би била политически изгодна за „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри Вън!“, мажоритарната система привилегирова или дава „бонус“ за по-големите електорално политически партии. При провеждането на предсрочни парламентарни избори по мажоритарна система съществува рискът горепосочените две партии на антистатуквото да изчезнат от политическата карта. Консенсусът по референдумните теми от 2016 г. е сложен консенсус, около който трудно ще се сформира мнозинство.
От една страна лидерът на предишното статукво (ГЕРБ) призовава към обединение – така се разпределиха мандатите в този парламент, че вече няма как да разделя като в предишните парламенти, за да сформира мнозинство, т.е предлага се обратното упражнение.
От друга страна вторият в надпреварата – партия „Има такъв народ“ предлага консенсус на основата на референдумните теми от 2016 г., в кампанията за този референдум беше неглижирана от почти всички политически парти. Партиите не взеха активно участие в разяснителните дейности, останаха встрани. Сега от тях се изисква също обратното упражнение, на това което демонстрираха през 2016 г. – да произведат дебат по същността на референдумните теми. И в двата случая създалата се политическа ситуация изисква извършването на обратното упражнение от политическите субекти в сравнение с политическите им действия в миналите политически моменти.
Политическата арена изглежда, че се преобразява, създава се усещането, че се ражда нещо ново, докато старото още не си е отишло. Или по-скоро е обратното – намираме се в ситуация на криза, описана от Антонио Грамши по следния начин:
„Старото умира, а новото не може да се роди.“
Ситуацията е патова – старото иска да се нагоди към новото (промяната), а новото не може да се роди без да отхвърли старото. Какъв ще резултат, ще се разбере следващите седмици, той ще е функция на отношението на „новото“ към „старото“ и обратното и на диалога между политическите формации „антистатукво“.
Обратните упражнения могат и да облекчат политическата ситуация!
Източник: Станислав Тодоров