Гренландия се насочи към урните във вторник в предсрочни избори, които могат да окажат големи последици за международните интереси в Арктика, пише “BBC”. Обширната територия, която принадлежи на Дания, но е автономна, се намира между Северна Америка и Европа и има население от едва 56 000 души.
Икономиката на Гренландия разчита на риболов и датски субсидии, но топенето на леда и планираната минна индустрия може да промени хода на гласуването, както и бъдещето на територията.
Какво е заложено на политическата карта?
Несъгласието около спорен минен проект в южната част на Гренландия разцепи правителството и проправи пътя за изборите тази седмица. Компанията, която е собственик на обекта в Кванефилд казва, че мината има потенциала да стане най-значимият западен световен производител на редки полезни изкопаеми – група от 17 елемента, използвани за производство на електроника и оръжия.
Партията “Напред” подкрепя развитието на местната минна индустрия с аргумента, че ще осигури стотици работни места и ще генерира стотици милиони долари годишно в продължение на няколко десетилетия, което може да доведе до по-голяма независимост от Дания. Опозиционната инуитска партия Ataqatigiit (Общност на хората) обаче отхвърли предложението на фона на опасения относно потенциала за радиоактивно замърсяване и токсични отпадъци.
Бъдещето на мина Кванефилд е важно за редица страни – обектът е собственост на австралийската компания Greenland Minerals, която от своя страна е подкрепена от китайска компания.
Защо Гренландия е важна?
През последните години Гренландия попадна в заглавията няколко пъти, като тогавашният президент Доналд Тръмп предположи през 2019 г., че САЩ могат да купят територията. Дания бързо отхвърли идеята като абсурдна, но международният интерес към бъдещето на територията продължи.
Китай вече има сделки с Гренландия за добив на руда, докато САЩ – които имат ключова авиобаза от времето на Студената война в Туле – са предложили помощи в размер на милиони.
Самата Дания призна важността на територията: през 2019 г. за първи път постави Гренландия на върха на програмата си за национална сигурност. А през март тази година един мозъчен тръст стигна до заключението, че Великобритания, САЩ, Австралия, Канада и Нова Зеландия – известни заедно като Петте очи – трябва да се съсредоточат върху Гренландия, за да намалят зависимостта ѝ от Китай от ключови минерални доставки.
Добивът обаче не е единственият проблем на Гренландия. Територията е на фронтовата линия на глобалното затопляне, като учените отчитат рекордни загуби на лед миналата година. Това от своя страна има значителни последици за ниско разположените крайбрежни райони по света.
Но отстъпващият лед едновременно е увеличил възможностите за добив, както и възможността за нови плавателни пътища през Арктика, което може да намали цялостното време за корабоплаване.
Тази променяща се реалност също засили фокуса върху дългосрочните териториални спорове, като Дания, Русия и Канада търсят суверенитет над обширна подводна планинска верига близо до Северния полюс, известна като хребет Ломоносов. Междувременно Русия увеличава своите икономически и военни дейности в Арктика, където има дълга брегова линия, което предизвиква загриженост от страна на западните правителства.
