Хората, диагностицирани с COVID-19 през последните шест месеца, са по-склонни да развият депресия, деменция, психоза и инсулт, установиха учени, цитирани от „BBC“. Една трета от пациентите, преболедували вируса, отключват или получават рецидив на някое психологическо или неврологично заболяване. Трябва да се знае обаче, че при тези, които са били приети в болница, особено в реанимация, рискът това да се случи е още по-висок риск. Това вероятно се дължи както на негативните ефекти от стреса, така и на вируса, който има пряко въздействие върху мозъка.
Британски учени споделиха, че са разгледали електронните медицински досиета на повече от половин милион пациенти, заразени с коронавирус в САЩ, и шансовете им да развият едно от 14 от най-често срещаните психологически или неврологични състояния, свързани с вируса, включително:
- мозъчен кръвоизлив
- удар
- болестта на Паркинсон
- синдром на Гилен – Баре
- деменция
- психоза
- смущения на настроението
- тревожни разстройства
Тревожността и смущенията на настроението са най-честата съпътстваща диагноза сред пациентите, преболедували COVID-19, като те са по-склонни да се влияят продължително от стреса от преживяването, който са изпитали, когато са били с най-тежки симптоми на инфекцията или когато са били лекувани в болница, обясниха експертите.
Други състояния като инсулт и деменция е по-вероятно да зависят от биологичното въздействие на самия вирус или на реакцията на организма към инфекция като цяло.
Добрата новина е, че коронавирусът не е свързан с повишен риск от отключване на болестта на Паркинсон или синдрома на Гилен – Баре. В този случай рискът е минимален.
Причина и последици
Изследването е наблюдателно и по тази причина изследователите не могат да кажат дали категорично COVID-19 е причинил някоя от диагнозите, както и дали има опасност някои хора да получат инсулт или депресия през следващите шест месеца. Въпреки това чрез съпоставяне на група хора, които са преболедували коронавируса, с две групи – съответно, преболедували грип и други респираторни инфекции, изследователите от университета в Оксфорд заключават, че вирусът е свързан с повече последващи мозъчни заболявания, отколкото други респираторни заболявания. Участниците са били съпоставени по възраст, пол, етническа принадлежност и общо здравословно състояние.
Пациентите са с 16% по-склонни да развият психологическо или неврологично разстройство след заразяване с COVID-19, отколкото след други респираторни инфекции, което ще рече – 44% по-висок шанс, в сравнение с обикновения грип. Друг факт, който учените са установили е, че колкото по-тежко е било състоянието на пациента, заразен с COVID-19, толкова по-вероятно е той да развие последваща диагноза, свързана с психичното здраве или мозъка.
Смущенията в настроението, безпокойството или психотичните разстройства засягат 24% от всички пациенти, прекарали коронавирус, но процентът нараства до 25% при постъпващите в болница, 28% при хората, които са били в интензивно отделение и 36% при хората, които са преживели делириум, докато са били болни.
Инсултите засягат 2% от всички пациенти с COVID-19, като вероятността нараства до 7% при приетите в интензивно отделение и 9% при тези, които са имали делириум.
Колкото до деменцията, тя е диагностицирана при 0,7% от всички пациенти с COVID-19, но 5% при тези, които са преживели делириум като симптом.
Има доказателства, че вирусът навлиза в мозъка и причинява директни увреждания, обясни професорът по неврология Масуд Хусайн от университета в Оксфорд. Това може да има и други непреки ефекти, например като повлиява съсирването на кръвта, което може да доведе до инсулти. А цялостното възпаление, което се случва в тялото, когато то реагира на подобен тип инфекция, може да засегне сериозно мозъка. При малко над една трета от изследваните пациенти обаче, някои от тези диагнози вече са присъствали в живота им, но дори когато става дума за рецидив на минал здравословен проблем, изследователите смятат, че това не изключва възможността коронавирусът да е причинил новия епизод на заболяването. Проф. Дам Тил Уайкс от Института по психиатрия, психология и неврология към Кингс Колидж в Лондон заяви:
„Проучването потвърждава нашите подозрения, че диагнозата COVID-19 не е свързана само с дихателни симптоми, но е свързана и с психиатрични и неврологични проблеми. Проведените прегледи на пациенти, шест месеца след диагностицирането им показа, че „последиците“ могат да се проявят много по-късно от очакваното – нещо, което не е изненада за експертите. Въпреки че, както се очакваше, резултатите са по-притеснителни при тези, които са били лекувани в болница, изследването посочва, че сериозните ефекти са явни и при тези, които са се лекували само вкъщи.„
