Утре България ще отбележи 200-годишнината от рождението на Георги Стойков Раковски – революционер, велик българин, дипломат, публицист, поет, учен. По този повод в цялата страна ще се проведат редица инициативи.
В Българската академия на науките например ще има постерна изложба, която е подредена в центраното фоайе. Използвани са старопечатни издания от Възрожденската сбирка (оригинални първи издания на авторски книги на Раковски), книги от личните библиотеки на Феликс Каниц (с автограф от самия Раковски), Никола Начов и други.
В годината, посветена на живота и делото на великия българин, в Деня на Раковски – 14 април, когато България отбелязва 200 години от неговото рождение, Централна библиотека на БАН, в сътрудничество с Държавния културен институт към МВнР, представят живота на революционера.
Разказът за Раковски чрез неговото творчество представя един наистина „образ невъзможен“, който препуска през целия си живот като един непокорен и вечно търсещ дух, жаден за свобода, обрекъл се на народа си. Чрез поезията си той ни отвежда в Балкана, за да ни зареди с хайдушкия романтизъм на своите стихове, като революционер и ръководител на Първата българска легия го виждаме в Белград, после съставя „Статут за привременно българско началство в Белград“, т.е. чертае основите, върху които да се изгради бъдещото свободно българско правителство. Българин с рядка за онова време култура, ерудит, полиглот, той се изявява и като блестящ дипломат от европейски мащаб в преговорите, които води на най-високо политическо и дипломатическо равнище в Гърция, Сърбия, Румъния, Черна гора и др., поддържа връзка с полските революционни емигранти. Пламенен редактор и издател на вестници в Нови Сад, Белград и Букурещ, основоположник на българската революционна журналистика, Раковски превръща периодичните си издания в мощни трибуни на българската революционна идеология. Чрез публицистичните си брошури подкрепя енергично усилията за създаване на независима Българска църква, като се противопоставя категорично на гибелната за българския народ политика на преселване на големи човешки маси извън българските предели и в „Позив към българите за възстание“ от 1862 година настоява, че „Нашата свобода от нас зависи!“.
Не на последно място Раковски е и учен – езиковед, етнограф, историк, който като един „мечтател безумен“ ни разказва романтично българската история и като един нов Паисий иска да пробуди у българина заспалото чувство на национална гордост и самочувствие. Големият принос на Раковски за развитието на българската просвета е безспорен. Той е предтеча на българската библиография (притежавал е рядкото издание на „Списък на българските книги, издадени до 1852 г.“ на Ив. Шопов), пръв обръща внимание на необходимостта от подготовка на учени-ориенталисти, спасява за българската наука множество етнографски и исторически документи, сред които значителна част от архива на Неофит Бозвели. Във вестник „Дунавски лебед“ за първи път публикува „Житие и страдание грешнаго Софрония“ и „Ода за Софроний“ от Димитър Попски.
У него съзрява за първи път идеята за основаване на Българско книжовно дружество (което по-късно прераства в Българска академия на науките), на бъдещия Университет („Високо българско училище“), съдейства за организирането на първото българско читалище в Свищов. На Раковски дължим и идеята за лъва, като знак за многовековната ни държавност, цветовете на българското знаме, а също и завладяващия девиз на освободителното ни движение „Свобода или смърт“.