Атанас Славов, избран за депутат от „Демократична България“, коментира, че е малко вероятно президентът Румен Радев да даде третия мандат за съставяне на правителство на неговата политическа сила. Затова Славов счита, че отговорността за новия кабинет е на първите две – ГЕРБ и „Има такъв народ“. Пред „БНР“ той обяви още:
„Отговорността за съставяне на правителство в този парламент е на първите
две политически сили. Така е и по Конституция.“
„Преговори нито са започвани, нито са водени с втората политическа сила „Има
такъв народ“. Засега формални контакти не са осъществявани. Подкрепа не е
потърсена за такова правителство. Ако бъде потърсена такава подкрепа, ако
изобщо „Има такъв народ“ решат да реализират своя мандат, когато бъде
връчен, тогава вече ще се вземе съответното политическо решение. Все още
„Демократична България“ няма окончателно формулирано политическо решение по
този въпрос“, поясни Славов и допълни, че съставянето на правителство с
мандат на „Демократична България“ няма как да е цел за формацията поради
простата причина, че обединението не е между първите две политически сили.
„Важно е обаче политиките, които сме обявили, и за които получихме подкрепа
от българските граждани, да бъдат реализирани поне частично в този
парламент“, допълни той и определи всичко останало като абстрактни
политически сценарии, за които все още няма взети политически решения. Славов допълни:
„От „Демократична България“ много ясно сме заявили нашата позиция още в края
на миналата година – че не участваме в правителство на ГЕРБ, излъчено с
мандат на ГЕРБ, на БСП и ДПС. Но участваме в мнозинства, които биха
подкрепили наши политики, наши ключови реформи в съдебната власт, в
регулаторите, по отношение на икономически мерки. Ние заемаме позиция в
подкрепа на определени промени, които трябва да се извършат от този
парламент. Дали ще се стигне до нови предсрочни избори – ние вече заявихме,
че имаме готовност за участие в нови предсрочни избори. Но все пак трябва да
се свършат определени неща, закони да се приемат, така че, най-малкото,
вотът на българите в чужбина да бъде гарантиран, а да не са поставени в тази
унизителна ситуация часове наред да чакат пред избирателни секции, стотици
метри опашки и накрая дори да не могат да упражнят правото си на глас.“
„Политики в рамките на парламента – за съдебна реформа, за освобождаване на
регулаторите от този захват, за освобождаване на бизнеса от административния
произвол – такива политики трябва да бъдат приети в интерес на всички
български граждани, но това не е участие в управлението. Това е
законодателна дейност на Народното събрание“, допълни той.
„Това дали вървим към служебно правителство в крайна сметка зависи от
политическите сили в парламента. Ако успеят да постигнат някакво решение за
избор на правителство – дали на малцинството, дали техническо
парламентарно правителство с ограничен мандат да свърши определени неща, да
приеме определени закони, да предложи парламентът да приеме – това е изцяло
в полето на парламента“, заяви още Славов.
Конституционалистът поясни, че в тази първа фаза на парламентарния процес
това, което президентът може да направи, е да започне, след като се
конституира парламентът, да връчва мандатите през разумен период от време,
за да имат политическите сили възможност да си проведат преговорите, да
потърсят подкрепа и да предложат кабинет. Славов допълни, че Конституцията
не е сложила период за политическите консултации, инициирани от държавния
глава за съставяне на кабинет.
На въпроса има ли право ЦИК да влиза в ролята на парламент и да освобождава
някого от мандат, даден му от народа, както при случая с премиера, който
заяви, че се отказва от депутатско място, доц. Славов отговори:
„ЦИК не е конституционен орган, който да може да прекратява мандати. Това
може да направи парламентът. В българския конституционен модел мандат
започва да тече от момента на проведения избор. От тази гледна точка според
мен парламентът е единствено органът, който може да вземе решение за
освобождаване от мандат, ако избран за народен представител не иска да
реализира този мандат. Така че, според мен, тук ЦИК е излязла извън
законовите си правомощия, въпреки че това е вече наложена практика.“
