Близо 3 милиона броя български банкноти са били определени като негодни за използване, както и несъответстващи на приетите стандарти за изправност, всеки месец. Това означава, че по 3 милиона хартиени знаци в обращение подлежат на унищожаване ежемесечно поради нанесена вреда, информират от „Монитор“.
За 2020 година общият брой на банкнотите, които са били окачествени като такива, е 35 милиона. Най-много са били събрани през първите 3 месеца – 12.2 милиона, след което цифрата върви надолу, където през последното тримесечие от БНБ са иззели 10 милиона хартиени знаци.
При преправените банкноти и при тези, които са хванати като менте, най-засегнати са купюрите от 10 и 20 лева.
Освен хартиените финансови средства, се събират и монетите, които се разминават от установените сигнали за годност. Данните сочат, че техният брой обаче е значително по-нисък. За миналата година Централната банка е прибрала 1.1 милиона негодни стотинки, което се равнява на 92 000 броя, унищожавани ежемесечно.
При монетите отново се забелязва тенденцията някои да бъдат по-изхабени от други. Такива са тези от 10 и 20, както и от 2 стотинки. При тях захабяването се изразява в това, че дори не се забелязва изображението на лицевата и опаката страна, има и случаи, когато пък се вижда само тя.
Логично е броят на хартиените знаци, обявени за негодни, да е по-голям от тези на металните, тъй като първите са по-податливи на увреждане, а нерядко хората ги ползват, за да пишат по тях.
Прието е, че банките не са в позиция да отказват замяна на парични средства, които са с неизтекъл срок на обмяна или не са извадени от обращение. Единственото правило е, че не могат да бъдат заменени пари, които са умишлено повредени, преправени и неистински или са за престъпление. При съмнение за подобни дейности, конкретното банково звено има право да задържи финансите, за да проведе разследване и да направи подробен анализ.
