Национални представителни организации и членове на Национален съвет за хората с увреждания към Министерския съвет искат за хората с увреждания административни улеснения за пожизнения ТЕЛК. Те са изпратили становището си до председателя на Националния съвет за хората с увреждания към Министерски съвет Томислав Дончев. То е по проект за изменение и допълнение на Наредбата за медицинската експертиза, която е приета от Министерския съвет с Приложение 1 през 2017 година.
В партньорство с лекарите от различни специалности, организациите представят своите становища за различните увреждания. Национално представителните организации на хората с увреждания искат промени за дискриминационния текст на експертните решения отпреди 2005 година. Организациите настояват административно да бъде признат пожизненият ТЕЛК. Те не са съгласни с промените в Приложение 1 на Министерския съвет и предлагат да се преразгледа цялостно Наредба за медицинската експертиза. Целта им е да се промени метода за формиране на вид и степен на увреждане.
Според оценката на вида и степента на увреждането и неработоспособността, предложението им е да се подменят всички ТЕЛК решения за хората с увреждания, които трябва да ходят на преосвидетелстване, когато техните решения са пожизнени. Заместник–председателят на Националния съвет за хората с увреждания Веска Събева посочи, че същото се отнася и за хората със срочен ТЕЛК, при които е настъпила пенсионна възраст. Изисква се и на тези пациенти да им бъде признат пожизненият ТЕЛК. Събева допълни пред „БНР“:
„Ако това предложение не се приеме, над 120 000 пенсионери ще трябва да отидат на преосвидетелстване на медицинската експертиза“.
От организациите на хората с увреждания предлагат за лицата, придобили възраст за пенсия по трудов стаж, пожизненият срок да бъде записан във всички законови и подзаконови нормативни актове, които съответстват на експертното решение. Заместник–председателят настоява да се преразгледа Приложение 1, което определя вида и степента на увреждане, защото от него зависи подкрепата за децата с увреждания от най-ранна детска възраст. Тя е категорична:
„Много често има несъответствия на това, което виждат лекарите от ТЕЛК комисиите и това, което е записано в пакета от документи на детето. Настояваме да се прецизира този процес, за да няма ощетяване на детето при медицинската експертиза. Да се създаде възможност за лекарите, които подготвят документите за ТЕЛК решенията, да имат по-задълбочена експертиза„.
