Началото на 2021 година донесе нови ограничителни мерки, но, ако съдим по данните от бюрата по труда, те нямаха същия негативен ефект върху безработицата, както този година по-рано. За това съобщават в свое изследване от Института за пазарна икономика у нас.
Въвеждането на рестрикциите и затварянето на заведенията март 2020 година доведоха до най-силния краткотраен шок на пазара на труда в България. В рамките на няколко седмици броят на регистрираните безработни нарасна с близо 200 хиляди и достигна почти 300 хиляди души.
Първите два локдауна, от пролетта и от късната есен на миналата година имат видим ефект върху общия брой регистрирани безработни, като това е особено ясно в периода между средата на март и края на май. В началото на тази година обаче новите мерки не довеждат до нов ръст на безработицата, тъкмо обратното – първите четири месеца на годината следват обичайната динамика на годишния цикъл на безработицата, но от по-високата стартова стойност след бурния ръст през предходната COVID година.
Интересно е да се отбележи също, че след края на коледните празници и отпуски се наблюдава малко по-значително покачване на броя на безработните в сравнение с предишните години.
Различната динамика в хода на трите серии ограничителни мерки се дължи на няколко фактора. Първият е степента на „затваряне“ – в крайна сметка през март 2020 година ограниченията бяха много по-тежки от тези, въведени през есента и през пролетта на 2021 година, не се стигна до пропускателни пунктове, затваряне на градове, а почти целият бизнес работи нормално.
Това важи с особена сила за преработващата промишленост – докато миналата пролет работата на значителна част от този клон на индустрията беше затруднена заради липса на доставки и логистични проблеми, този път такива проблеми отсъстват. От значение е и поддържането на международната търговия, която на практика не е засегната от новата вълна мерки.
Сред ключовите фактори е и несигурността. Сравнявайки пролетта на 2020 и 2021-ва, миналата година броят на неизвестните беше много по-голям – продължителността на ограниченията, въвеждането на все по-строги мерки, липсата на яснота за размера и формулировката на държавната подкрепа за затворените бизнеси.
Несигурността за бъдещето със сигурност играе своята роля в решенията на бизнесите за освобождаване и наемане на служители и съответно се отразява върху динамиката на безработицата. Няма как да бъдат взети предвид и самите правителствени мерки – докато в началото на ограниченията самото управление не беше особено сигурно каква подкрепа да предостави и точно на кого, както есенният, така и вторият пролетен локдаун са в условията на установени схеми за запазване на заетостта.
Влияние оказва и самият индикатор. Доколкото Агенция по заетостта измерва безработицата, но не и самата заетост, то данните които предоставя отразяват единствено регистрациите в бюрата по труда.
Миналата пролет мнозинството от новоосвободените работници имаха право на обезщетения за безработица. Тъй като най-сериозно засегнатите сектори са едни и същи – хотелите и ресторантите, транспортът – обаче много от заетите в тях са изчерпили възможностите си за получаване на такова обезщетение и съответно загубата на работните им места не се отразява на регистрациите в бюрата по труда.
