“Това, което предразполага конкретния човек към професионално прегаряне, е сложна комбинация от спецификата на работата и личностните качества. Ако работата е свързана с обгрижване на хора, това са най-често прегарящите хора – обслужващите и помагащи професии – лекари, здравни специалисти, учители, полицаи.“ Това коментира пред „БНР“ доц. д-р Анелия Рангелова, психолог и преподавател във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.
Според нея това се дължи на пряката връзка между специалистите и обратната връзка, която получават от обгрижваните от тях лица. Опасна е комбинацията между подобно пренатоварване и базисната тревожност, която също би могла да бъде развита, твърди експертът.
Как се стига дотам, че човек прекрачва невидимата линия? Всичко идва от неумението да се почива качествено, както и от невъзможността да се прави разлика между личен и работен режим. Тук е редно да се спомене и онази част от работещите вкъщи лица, посочи доц. Рангелова.
При тях забелязваме разминаване в ритъма на трудова дейност и времето за релакс, смята психологът. Структурата е сериозно нарушена, тъй като мястото за труд и това за отдих е едно и също и има затруднение да се разпредели пространството адекватно.
“Има семейства, в които двамата родители са на режим хоум офис, имат малки деца, които не посещават детска градина. Там напрежението и стресът е продължително и това води до изтощаване – интелектуално, емоционално, физическо. И това са много помагащи в кавички причини да се влезе в режим на професионално прегаряне“, допълва още преподавателят.
Известен е и фактът, че българинът не обича да се обръща към специалист за подобни въпроси. Това е така, защото той нашенецът първоначално отрича изобщо, че има проблем. Друга причина е, че услугата не е по финансовите възможности на всички, а НЗОК няма никакво отношение и не поеме разноските за сеанси и лечение. Често човек е и излишно обезпокоен какво биха си казали хората, ако разберат, че някой ползва услугите на психолог, допълни д-р Анелия Рангелова.
