Ръководството на прокуратурата е изпратило писма до председателите на Европейската комисия, Европейския парламент, Групата на държавите, борещи се срещу корупцията (ГРЕКО), Европейска комисия за демокрация чрез право (Венецианска комисия), в които ги информира за оказвания безпрецедентен политически натиск от страна на парламентарно представени партии в 45-то Народно събрание. Той се изразявал в предложени законодателни изменения, целящи закриването на органите на специализираното правосъдие и в частност – Специализирана прокуратура и Апелативна специализирана прокуратура.
„Приемането им ще доведе до блокиране на борбата срещу престъпността и на работата на независимата съдебна власт, ще засегне правата на множество лица, ще заличи постигнатия от държавата напредък по Механизма за сътрудничество и проверка на ЕК, както и приноса ѝ към Върховенството на правото в Европейския съюз“, се казва в писмото.
ПРБ подробно информира европейските институции за становището си по четирите проекта на закони за изменение на Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс, което дори не беше разгледано от Комисията по правни въпроси към Народното събрание на заседание на 28.04.2021 г. До настоящия момент българският законодателен орган не е предприел действия за обсъждане и на изпратеното още през октомври 2020 г. експертно предложение на Прокуратурата на РБ за изменения в Наказателно-процесуалния кодекс в съответствие със стандартите на Конвенцията за защита правата на човека, практиката на Европейския съд по правата на човека и Съда на Европейския съюз.
С друго писмо, изпратено до председателя на 45-то Народно събрание Ива Митева и до председателя на Комисията по правни въпроси Радостин Василев, ръководство на ПРБ ги информира за предоставеното по-рано становището срещу внесените в 45-то Народно събрание четири законопроекта, отнасящи се до органите на специализираното правосъдие.
„Предвидените изменения в ЗСВ и НПК не са нито правно аргументирани, нито са в интерес на българските граждани. Същите не държат сметка за неминуемо произтичащите от закриването на специализираните съд и прокуратура отрицателни последици“, се казва в писмото.
От ПРБ посочват, че разглеждането на предложенията за законодателни промени се осъществява и в пълно противоречие с нормативните изисквания към законодателния процес. Нарушен е чл. 18а от ЗНА и не са зачетени принципите на изработването на проекти на нормативни актове по чл. 26 от ЗНА, а именно принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност. Работи се в условията на необяснима „внезапност“, без дължимите обществени консултации с гражданите и юридическите лица, без каквото и да било обсъждане с професионалната гилдия и научната общност“.
Изразеното в писмата до европейските институции и българския парламент становище представлява позиция и на цялата професионална общност – такива становища са приети и от прокурорите от всички апелативни райони, от Асоциацията на прокурорите в България, от Камарата на следователите в България и от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, подчертават от ръководството на прокуратурата.
