Текстът е препечатан от „Свободна Европа“. Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език.
Борис Митов е съдебно-криминален репортер от над 10 години. Следил е работата на службите за сигурност и съдебната система в различни медии, сред които Българската телеграфна агенция, вестник „Сега“ и сайта „Медиапул“.
Разгласяването на информацията дали главният прокурор Иван Гешев обитава Дом 5 от държавната резиденция в „Бояна“, където обикновено се настаняват премиери, президенти и някои председатели на парламента, може да застраши националната сигурност.
Причината е, че „тази длъжност несъмнено предполага повишена опасност от посегателство“ и публичното посочване на домашния адрес на ръководителя на държавното обвинение би създало риск за личността му, „респективно за националната сигурност“.
Това приема съдия Галин Несторов от Адрминистративния съд София-град (АССГ) в свое решение от средата на април, с което окончателно потвърждава отказа на прокуратурата да отговори на няколко въпроса за жилището, обитавано на Гешев. То беше цитирано първо от „Медиапул“.
Преди няколко години същият съдия отказа публичен достъп до данните за делата, по които е работил като следовател бившият депутат от ДПС Делян Пеевски, както и колко време е бил в отпуск като магистрат. Тогава аргументът на Несторов беше, че тази информация може да накърни авторитета на Пеевски.
Къде живее главният прокурор?
Въпросът къде живее главният прокурор беше повдигнат публично по време на антиправителствените протести миналото лято, които настояваха за оставките на третото правителство на Бойко Борисов и на Иван Гешев.
Както Свободна Европа съобщи през септември 2020 г., той е първият високопоставен представител на съдебната власт, за когото става известно, че обитава Дом 5 в резиденцията в „Бояна“. Именно там през миналото лято се проведе и национално съвещание на държавното обвинение, което премина при засилени мерки за сигурност.
В края на август миналата година адвокат Николай Хаджигенов, който за кратко беше депутат от „Изправи се! Мутри, вън!“, отправя запитване по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) до Администрацията на Министерски съвет (МС).
В него той задава няколко въпроса:
дали Гешев действително живее в Дом 5; по силата на каква нормативна уредба е допуснато това; имал ли е друг главен прокурор подобна привилегия; извършен ли е ремонт на жилището му и на каква стойност; проведен ли е търг за ремонта и кой е избран; охранява ли Бюрото за защита Гешев в периметър на НСО; бюджетът на прокуратурата ли е покрил ремонта на жилището.
Следва мълчалив отказ за предоставяне на отговори и препращане на заявлението на Хаджигенов в прокуратурата. Там то е поето от заместник главният прокурор Красимир Филипова, която на 2 февруари издава изричен отказ за предоставяне на исканата информация.
Мотивите ѝ са, че отговорите на поставените въпроси не представляват публична информация, тъй като засягат лични данни за „конкретно физическо лице“, а не са свързани с дейността на прокуратурата. Освен това Филипова посочва, че Гешев „спада към категорията на охраняемите лица и оповестяването на местоживеенето му би могло да представлява заплаха за сигурността му“.
Съдът разсъждава като прокуратурата
Съдия Галин Несторов от АССГ изцяло се съгласява с прокурорските аргументи и дори ги доразвива с извод, че потенциалното създаване на риск за личността на главния прокурор е равнозначно на заплаха за националната сигурност. По този начин той се позовава на законова хипотеза, при която институциите могат да откажат предоставяне на информация.
„Осъществяването на правото на достъп до обществена информация и на повторно използване на информация от обществения сектор не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на други лица, както и срещу националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите и морала“, гласи чл. 5 от ЗДОИ.
Наред с това съдия Несторов повтаря мотива на Филипова, че поставените въпроси не засягат „извършваната административна, властническа дейност от прокуратурата“, а само личността на главния прокурор. Тук той подчертава, че по делото не е известно Гешев да е давал съгласие за предоставяне на поисканата от Хаджигенов информация.
Нито Филипова, нито Несторов обаче анализират въпроса защо данните за един евентуално извършен ремонт на държавно жилище с държавни средства чрез провеждане на обществена поръчка може да се разглеждат само като лични, но не и като публични.
Липсва и аргументация защо публично известното местоживеене на премиера и президента, които също обитават жилища в резиденция „Бояна“, не създава риск нито за тяхната, нито за националната сигурност, а това важи само за главния прокурор. В съдебното решение не се споменава и обствоятелството, че достъпът до резиденция „Бояна“ е силно ограничен и целият периметър се охранява от гардове на НСО.
Още няколко решения на съдия Несторов
Съдия Несторов не за пръв път се произнася по дела, попаднали във фокуса на общественото внимание. През 2015 г. той потвърди отказ на тогавашния градски прокурор на София Христо Динев да предостави на „Дневник“ информация за делата, разглеждани от Пеевски като следовател, както и за отпуските, които е ползвал като магистрат. Динев беше аргументирал отказа си с липсата на съгласие от тогавашния депутат тези данни да бъдат разгласявани.
Електронното издание тогава обжалва пред АССГ и делото се падна на Галин Несторов. Тогава той също се съгласи и доразви доводите на прокуратурата. В решението си той записа, че исканата информация се цели „съставяне на „паралелна лична атестация“, която би била субективна и неотговаряща на фактите, относно работата на конкретния магистрат – в случая Делян Пеевски“.
„Тук не се касае единствено и само за личността на лицето Пеевски, а стои принципно въпросът за начина за преценка на качествата на всеки един от магистратите, работещи в съдебната система. Правораздаване intuitu personae – с оглед личността на конкретното лице, е недопустимо, опасно и вредно, без значение дали се касае за публична личност, към която са създадени определени негативни нагласи в обществото, което е нормално, предвид политическото му качество“, мотивира се съдия Несторов.
През миналата година той разгледа други два обществено-значими казуса. През февруари 2020 г. съдия Несторов отхвърли жалбата на Мая Манолова за касиране на кметските избори в София, приемайки, че „при липсата на доказателства за действително масово купуване на гласове“ не е възможно „да се установи такова опорочаване на подадени действителни бюлетини за спечелилия кандидат, което да преодолее разлика от над 20 000 гласа“. Това беше разликата, с която Йорданка Фандъкова от ГЕРБ победи Манолова на местните избори в столицата през 2019 г. Впоследствие Върховният административен съд потвърди решението на АССГ.
В края на миналата година Несторов произнесе далеч по-знаково решение, с което стана първият български съдия, признал за законен мълчаливият отказ за предоставяне на обществена информация. Той постанови, че Висшият съдебен съвет (ВСС) не е длъжен да предостави регистъра на съдебните актове, а и може да прилага мълчалив отказ, макар че според Административнопроцесуалния кодекс и ЗДОИ това не е така, съобщи „Капитал“ през ноември 2020 г.
Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
