Какво е състоянието към днешна дата на най-традиционния поминък за страната ни, а именно овцевъдството? Как се справят хората, заети в сектора, и какво е състоянието на този отрасъл в момента?
Глобалният проблем се корени в липсата на добра държавна политика. Това заяви пред „БНР“ Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.
Според него разминаването в нуждите на бизнеса без съмнение води до сериозна деградация по отношение на бройките, с които разполагаме в страната ни – около 1 милион. Допреди 30 години числата, както вече ви съобщихме, са варирали между 10 и 11 млн. Тази сериозна разлика е осезаем показател, че нещо се случва и то не е в положителна насока.
Липсва ясна визия и реалистични цели, убеден е Караколев. Земеделското министерство би трябвало да постави на дневен редица въпроси – какво се иска от заетите в бранша лица, накъде върви той, какво би трябвало да се направи, за да се развива занапред, от каква помощ се нуждае секторът и предоставя ли му се такава в момента? Всичко това, посочи експертът, са куп анализи, които, за да се случат, се нуждаят от точна стратегия и правилен подход.
Фактите са си факти – броят на отглежданите животни върви катастрофално надолу. Динамика има сигурно негативно отражение върху овцевъдството и козевъдството. Към този казус се прибавя и проблемът с виртуалните бройки. Над 120 000 са овцете и козите фантоми, които се ползват с цел да бъдат заграбени повече субсидии за пасищата за реалните животни.
Под всякаква критика са и над 80% от фермите в страната, които отглеждат кози и овце, по отношение на механизацията на процеса. Въпреки изтеклите два програмни периода и предприсъединителен, въпреки милиардите, налети в селското стопанство, в сектор овцевъдство и козевъдство трудът е крайно непривлекателен, та дори и примитивен, подчертава браншовикът.
Каква е причината тогава толкова хора все още да милеят за подобно работа? Някои го правят по традиция, понеже поминъкът се предава от поколения в техния род, обяснява Симеон Караколев. Други са обикнали занаята с времето, а трети гледат на него като на бизнес средство с единствена цел – печалба.
