Насилието над децата е проблем, наблюдаван с течение на много години у нас. В държавната политика обаче този въпрос не изглежда като особено приоритетен, въпреки обезпокояващата статистика на UNICEF. Според данните от нея, всяко второ дете е преживяло някаква форма на насилие до навършването на пълнолетие на 18-годишна възраст, разказват от „БНР“.
В област „Закрила на детето“ общата оценка за изминалата 2020 година у нас е 3.09 за всички форми на насилие. Това стана ясно преди дни, когато Националната мрежа за децата представи поредното си, 10-то по ред издание на мониторинговия доклад „Бележник“. В изготвянето му имат участие близо 40 експерти от различни граждански организации и 7 външни оценители.
Слабите резултати в страната се дължат на липсата на превенция и „целенасочени координирани усилия“, смята Мариана Писарска, директор „Политики за децата“.
С над 25% е отчетеното увеличение на случаите на домашно насилие. Тревожната статистика показва, че то се случва в семейна среда или в такава близка до нея. 116 11 сигнали са получени за 2020 година, числа, които не бива да бъдат подминавани.
Според експерта в България не се отдава нужното внимание не само на този въпрос, но и що се отнася до детско здраве, благосъстояние и бедност при подрастващите. Относно последната точка – в риск от бедност изпадат над 400 000 деца, които ги грози социално изключване.
Взима ли България своите деца за даденост?
Вероятно отговорът няма да ни хареса, твърди Писарска. Едва ли ще бъде спекулация, ако се отвърне положително, взимайки предвид и това, че семействата също не получават подкрепа и цялата социална и икономическа картина у нас не е особено добра.
Политики има, има и законодателство, категоричен е експертът. Каква е причината те да не водят до желаните резултати?
„Това е една солидна регламентираща база, която обаче не правим усилия, достатъчно гъвкаво и координирано да изпълняваме“, убедена е Мариана Писарска.
