Българската банка за развитие (ББР) трябва да работи в интерес на малките и средните предприятия у нас и надеждите са занапред първоначалният замисъл на звеното да бъде осъществен. Това заяви пред „bTV“ Валентин Михов, номиниран за нов член на Надзорния съвет на ББР.
Покана за поста е дошла от министър Петков, каза още Михов. Мотивацията за промените са скандалните открития, че всички средства са били фокусирани върху няколко компании, получавали кредити от държавата. Точно по тази причина „не може да оставим наглите да управляват“, категоричен е Михов.
Съществуването на финансовата институция е било поставено под въпрос, тъй като нито един от кредитополучателите не се яви на определената от финансовия министър Кирил Петков среща. На нея е трябвало да бъдат обсъдени резултатите, постигнати след солидното подпомагане от Българската банка за развитие.
Колкото по-ясно виждаме кои са тези хора отсреща, толкова по-добре за всички, констатира номинираният Михов. Естествено, не всички, работещи в Банката, са „гнили ябълки“. Но проблемът възниква тогава, „когато се появяват големи сделки, които не е ясно защо са направени, които поне за сега от публични източници – понеже нямам достъп до реални данни все още, не приличат на нещо, което помага за икономическото развитие на България“.
Вероятно всички кредити са отпуснати законно, в противен случаи одиторите биха видели нередностите. Въпреки това обаче концентрацията е „безумна“, имайки предвид колко фирми чакат да им бъде помогнато. И не става въпрос единствено за ситуацията покрай пандемията.
Защо търговските банки не са финансирали въпросните клиенти, възползвали се от големите кредити от ББР? Едва ли бихме могли да търсим вина в компаниите, каза Михов, те логично се опитват да намерят пари за своя бизнес.
Кой тогава носи отговорността? Валентин Михов направи едно уточнение:
„Проста проверка в търговския регистър показва, че една от фирмите е имала кредит на 9% преди да я рефинансира ББР – това е преди по-малко от две години, и след това е била на 4%. Друга фирма е плащала лихва на 7% на друга банка, а след това с доста по-голям обем плаща 2%. Това вече става доста интересно защо е така.“
Няма аналог с банката на КТБ, смята Михов, въпреки че голяма част от фирмите преди това са били там.
Банки за развитие има и в Австрия, и в Германия, и в САЩ. Въпросът дали трябва да съществува такава и у нас, се разглежда над 10 години вече. Ако изпълнява задълженията си по предназначение – то тя със сигурност би била полезна и нужна.
