Северна Корея наскоро въведе нов мащабен закон, който има за цел да премахне всякакъв вид чуждестранно влияние, строго наказвайки всеки един гражданин, заловен да гледа чужди филми, да носи по-различно облекло или дори да говори на жаргон. Въпросът е защо?
Гражданката Юн Ми-Со твърди, че е била едва на 11 години, когато за пръв път е станала свидетел на екзекуцията на мъж, заловен да гледа южнокорейска драма. Всички жители от квартала на осъдения са били длъжни да присъстват на екзекуцията. Тя сподели пред „BBC“, че разпоредбата е гласяла:
„Ако не го направите, това ще бъде класифицирано като предателство.“
Севернокорейските власти са направили това, за да покажат ясно, че контрабанда на незаконни видеоматериали се наказва със смърт.
„Имам ясен спомен за мъжа, който беше със завързани очи и все още виждам как сълзите му текат. Това беше безкрайно травмиращо за мен. Превръзката на очите му беше напълно подгизнала от сълзите му. Вързаха го на един кол, след което го разстреляха.“
Война без оръжие
Представете си, че сте ограничени завинаги без интернет, социални медии и имате достъп само до няколко контролирани от държавата телевизионни канали, предназначени да ви кажат това, което лидерите на страната искат да чуете – това е животът на гражданите на Северна Корея. Сега лидерът Ким Чен-Ун затяга мерките допълнително, въвеждайки нов всеобхватен закон, който има за цел да противодейства на всички бунтарски идеи.
Всеки един жител на страната, който бъде заловен с големи количества медийни материали от Южна Корея, САЩ или Япония, ще бъде изправен пред смъртно наказание. Виновните могат да получат и наказание лишаване от свобода за срок от 15 години.
Проблемът е, че са определени строги наказания не само за това, което хората гледат. Наскоро Ким написа писмо до държавните медии, призовавайки Младежката лига на страната да предприеме мерки срещу „неприятното, индивидуалистично, антисоциалистическо поведение“ сред младите хора. Той настоя да се спре употребата на чужда реч, както и следването на заимствани модни тенденции в областта на прическите и облеклото, определяйки ги като „опасни отрови„. Всичко това свидетелства, че лидерът е във война, но такава, която не се води само чрез ядрени оръжия или ракети.
Анализатори твърдят, че диктаторът се опитва да спре достъпа до външна информация, тъй като животът в страната става все по-труден. По официални данни милиони жители на Северна Корея гладуват. Ким иска да гарантира, че народът ще продължи да асимилира внимателно изработената държавна пропаганда, вместо да следи живота на другите нации, който се показва чрез филмите, особено тези от Южна Корея, чието действие се развива в Сеул – един от най-богатите градове в Азия.
Понастоящем азиатската страна е по-изолирана от външния свят от когато и да е било през годините, след като миналата година затвори изцяло границите си в опит да ограничи пандемията. Този ход доведе до почти пълното спиране на доставките и търговските сделки, осъществявани с участието на съседен Китай. Въпреки че някои доставки вече се движат свободно, като цяло вносът в Северна Корея все още е силно ограничен.
Ще бъде ли спазван новият закон?
Предишните репресии разкриха, че голям брой находчиви граждани на Южна Корея се интересуват от чуждестранна култура и гледат такива филми, които обикновено се прекарват контрабандно през границата от Китай. Сред най-често разпространяваните филми са драмите, които са лесни за прикриване, а освен това са криптирани с парола.
„Ако въведете грешна парола три пъти подред, съдържанието се изтрива. Можете да настроите системата така, така че това да се случва само след едно неправилно въвеждане на паролата в случай, че съдържанието е изключително чувствително.“, споделя гражданката Ми-Со.
Ми-Со разказва как жителите на нейния квартал от доста време насам с интерес следят незаконно внесените филми. Жената си спомня, че дори веднъж семейството й е взело назаем акумулатор за кола и го е включило към генератор, за да се получи достатъчно електричество за захранване на телевизора. Тя си спомня още, че е гледала една южнокорейска драма със заглавие „Стълба към рая“.
Защо гражданите продължават да го правят?
„Рискувахме наистина толкова много, гледайки тези драми. Въпреки това никой не може да победи любопитството ни. Искахме да разберем какво се случва във външния свят.“, обяснява Геум-Хиок. Той споделя, че след като е научил истината за страната си, това е променило живота му. Младият мъж е един от малкото привилегировани севернокорейци, на които е било позволено да учат в Пекин.
„Отначало не можех да повярвам, четейки описанията за Северна Корея. Мислех, че западните хора лъжат. Мислех, че Уикипедия също лъже, как можех да повярвам тогава? Бях раздвоен между разума и сърцето. Гледах много документални филми за Северна Корея, четох много статии по темата и тогава разбрах, че те вероятно са верни, защото това, което се твърдеше там беше логично. След като разбрах всичко това в главата ми се извърши преход и беше твърде късно да се върна към старите си идеи.“, казва Хиок, който в крайна сметка е решил да замине за Сеул.
Междувременно Ми-Со също е успяла да сбъдне мечтата си да работи като моден консултант. Тя разказва, че първото нещо, което е направила в новата си страна, е било да посети всички места, които до онзи момент само е виждала по филмите. За съжаление обаче подобни житейски истории са все по-голяма рядкост в Северна Корея. Напускането на страната вече е почти невъзможно, тъй като влизат в сила все по-строги разпоредби. Очаква се настоящият нов закон на Ким да има унищожителен ефект, за тези, които дръзнат да го нарушат.
Друг гражданин – Чой, който е бил принуден да остави семейството си на север, вярва, че гледането на една или две чуждестранни драми няма да отмени идеологически контрол, който цари в страната от десетилетия насам. Въпреки това той смята, че севернокорейците подозират, че държавната пропаганда цели да ги заблуди по много въпроси.
„Севернокорейският народ изпитва някакво недоволство дълбоко в сърцето си, но не знае към какво точно е насочено то. Техните мисли са без посока. Чувствам се съкрушен, че те не могат да разберат цялата истина, дори когато им я кажа. Хората имат нужда някой да ги събуди спешно и да ги просветли.“, казва той.
